Две планети смятани, за подходящи за живот извън слънчевата ситема не съществуват, съобщават учени. Сигналите, „запечатани“ в слънчевата светлина, за които се смяташе, че произхождат от планетите, може да са били предизвикани просто от променящата се магнитна активност на звездите им.

(исторически обзор)

1. Терминът „зилот” (гр. ζηλωτής – ревнител) е познат още от Стария Завет (напр. Изх. 20:5; 1 Ездр. 8:72; 2 Мак. 4:2). В Новия Завет също се среща няколко пъти (Лук. 6:15; Деян. 21:20; 1 Кор. 14:12; Гал. 1:14; Тит. 2:14). В различните исторически периоди той се използва за обозначаване на различни религиозно-политически движения (партии).

В древноеврейската история е познато движението на зилотите (наричани още сикарии), което се заражда през 1 век и се обявява срещу езическата култура и против самата юдейска върхушка. Те участват активно в Първата Юдейска война, антиримско въстание през 66-70 год. По социален състав принадлежат към низши и маргинализирани обществени слоеве. С падането на Йерусалим (70 г.) и Масада (73 г.) зилотите повече или по-малко изчезват от изворите, за да се появят отново между месианските следовници на Бар Кохба по време на Втората Юдейска война през 132-135 г.[1]

Във византийския гръцки език терминът се среща със своето религиозно значение, като още в Новия Завет (Рим. 10:2: „ревност имат, ала не по разум”) възприема и отрицателната си окраска, валидна и до днес. В историята на Византия още от 9 в. е позната т. нар. партия на зилотите. Те са поборници за независима от държавната власт Църква, подценяват образованието и показват фанатична привързаност към църковните традиции. Като имат на своя страна по-голямата част от монашеството, оказват чувствително влияние върху народа. По отношение на Запада зилотите са противници на унията. Изказано е мнение (от А. Василиев), че тази религиозна партия е реорганизирана през 14 в. и започва да се меси и в политическия живот, като показва реформаторски уклони и като се ползва с подкрепата на народа, поради тогавашните обществени безредици[2].

През 1342 г. те оглавяват движение за автономия на Солун и завземат властта в града. През 1349 г. движението на зилотите е потушено от византийския император Йоан VI Кантакузин с помощта на турците, при активната поддръжка на Църквата и особено на атонските монаси-исихасти.

Съвременниците на зилотите, особено тези от тях, които симпатизират на политическите им противници, оставят оскъдни сведения за управлението им в Солун. Зилотите създават ефективна система на гражданско самоуправление, която просъществува осем години. При тях имуществото на аристократите се конфискува и преразпределя. Предполага се, че били въведени равни права за всички граждани.

В началото на 14 век във Византия започва период на упадък. Две кръвопролитни граждански войни, в които участват практически всички слоеве на населението довеждат до упадък империята, страданията на широките селски маси и граждани стават непоносими. Както в града, така и в селата почти всички блага са съсредоточени в ръцете на едрата аристокрация, против която е насочен гневът на масите. Лидер на аристокрацията по това време е Йоан VI Кантакузин[3].

2. Зилотите на Света Гора – характер и поява

Според едно определение зилотите са „монашеско братство на Света Гора, което се предава на крайни жерви за слава на Господа. Често са гонени и преследвани, понеже официалните Православни църкви гледат на тях като на православна секта. В своите подвизи са склонни към самоизтезания, включително и носене на вериги, с което са особено известни. В днешно време зилоти има почти във всички православни страни, живеят изолирано в отделни мъжки и женски манастири и не се примиряват с „икуменическото единство” на всички християни в една църква. Смятат, че от цялото православие само те ще бъдат спасени. При това, смятат за отпаднали всички онези, които не изповядват православното учение в исконния канонически смисъл или се опитват да прокарат нововъведения (католици, протестанти и официалното православие, особено новокалендарците)”[4]. Всъщност, под знаменателя „официални Православни църкви” зилотите поставят всъщност всички поместни Православни църкви, целия православен свят.

Това определение е неточно.

С понятието „зилоти” на Света Гора се наричат онези несъгласни с провежданата от Вселенската патриаршия проикуменическа политика монаси, които са възприели като крайна мярка прекъсването на каноническото общение с Вселенския патриарх и с останалите Православни църкви. На практика зилотите в Света Гора са аналог на старокалендарците в света. Единствената „разлика” е, че старият календар, доколкото е в употреба от всички атонски обители, не представлява същностна характеристика на светогорските зилоти.

В отношението си към останалите православни християни, включително и тези по нов стил, зилотите не са единни. Те най-често изразяват мнението на съответния старостилен Синод, под чиято юрисдикция се намират[5]. Най-общо, светогорските зилоти са разделени между двете основни крила на т. нар. Истинно-православни християни (на гръцки: ГОХ), както е официалното название на старостилците в Гърция, „матеевци” и „флоринци”. Т. нар. „матеевци” или „матеити” са привърженици на самообявилия се за Атински архиепископ Матей Карпатакис (+1950 г.), бивш светогорец и са изключително крайни. Те дори предвиждат повторно кръщение за всички новопреминали към тях. Не приемат и останалите тайнства, извършени в т. нар. „официални” Православни църкви. Известни са случаи с православни свещеници, служели по новия стил, които след преминаването си към матеевците са били повторно кръстени, миропомазани, венчани и ръкоположени в дяконска и презвитерска степен. През 1995 г. „матеевският” синод се разцепва на две[6]. Впоследствие, през 2002 и 2005 г., всеки от тези два „синода” също се разделя, в резултат на което днес има четири „матеевски” групировки. 

Втората голяма група, макар че и тя днес е разделена на няколко „синода” – флоринците, дължи името си на бившия Флорински митрополит Хризостом (+1955 г.), един от първите трима митрополити, които се отделят от Еладската православна църква през 1935 г. заради въвеждането на новия календар[7]. Привържениците на тази част на ГОХ формално признават тайнствата по новия стил и не изискват повторно кръщение от преминаващите към тях православни. Зилотите, поддържащи всяко от тези две течения, заемат съответната позиция.

Днес зилоти-матеевци населяват само някои килии. Те са сравнително по-малобройни, докато „флоринците” обитават цял манастир – скандално известния през последните години Есфигмен.

На Атон съществува и известен брой зилоти, които са независими и не се числят към нито една от старостилните групировки в Гърция или извън нея. Вместо името на  Вселенския патриарх, на съответните места в богослужението поменават „всякое епископство православних” (без име). Наричат се „непоменаващи”. Тези от тях, които имат свещен сан, в повечето случаи са получили ръкоположението си от каноничен православен архиерей.

         Нека проследим, обаче събитията в тяхната хронология[8].

-         1923 г. – Въведен е т. нар. поправен Юлиански календар (нов стил) в юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Атонските обители, подведомствени на Патриаршията, отказват да въведат новия стил, аргументирайки се с липсата на съборно решение. Единствено изключение – Ватопед;

-         1924 г. – Св. Синод на Еладската Архиепископия (Гърция) въвежда на територията на своя диоцез поправения Юлиански календар, считано от 23.03.1924 г. След отказа на известен брой клирици и миряни, главно от Атика, да последват календарната реформа, започва т. нар. старостилен разкол;

-         Велики Четвъртък 1926 г. - 450 атонски монаси, предвождани от йеромонах Арсений Котеас създават „Свещен съюз на монасите зилоти” „за защита на Православието от въвеждането на новия календар”. „Гръцката религиозна общност на истинските православни християни” (ГОХ) действа заедно с атонските монаси-зилоти срещу въвеждането на новия календар;

-         13/26.05.1935 г. - След като виждат, че Атинският архиеп. Хризостом (Пападопулос) няма да отхвърли новия календар, трима митрополити напускат Еладската Църква и формират т. нар. „Свещен Синод на истинските православни християни” (ГОХ). Тези митрополити са: Герман Димитриадски –     председател, Хризостом  Флорински и Хризостом Закинтски. Те също правят и официално заявление, че новокалендарците са схизматици и самостоятелно ръкополагат четирима нови епископи. Към ГОХ се присъединяват над 800 енории и 25 000 вярващи от цяла Гърция;

-         август-септември 1948 - ГОХ се разцепват на „флоринци” и  „матеевци”. Поради нежеланието на митр. Хризостом Флорински да ръкополага нови епископи, привържениците на Матей Карпатакис – един от новоръкоположените старостилни епископи, са сериозно обезпокоени, че старостилната йерархия ще изчезне и го „упълномощават” на свой събор да ръкоположи еднолично епископ. Те смятат, че той е единственият останал православен епископ в цяла Гърция;

-         7.12.1965 - Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно „вдигат” анатемите от 1054 г. (През 11 век Православната Църква налага анатема на тогавашния папа, за да предпази православните християни от възникналите неправилни учения и практики на Рим). В официалното изявление на Вселенската патриаршия по този повод се казва: „Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...”. От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх;

-         юли 1972 – На мястото на починалия Атинагор за Вселенски патриарх е избран Димитрий I;

-         юли 1972 - Свещеният Кинотис на Света Гора излиза с призив да се възобнови поменаването на Вселенския патриарх, заради “създалия се нов климат”. До месец септември седем атонски манастири (Есфигмен, Каракал, Симонопетра, Св. Павел, Ксенофонт, Григориу и Костамонит) продължават да не поменават патриарха. Зилотите също не се подчиняват на решението на Св. Кинотис и следват ГОХ;

-         март 1974 - Вселенският патриарх Димитрий налага наказания на 13 монаси от „непоменаващите” манастири. Сред тях са архим. Атанасий (игумен на „Есфигмен”), архим. Евдоким (игумен на „Ксенофонт”), архим. Дионисий (от „Преп. Григорий”) и архим. Андрей (от „Св. Павел”);

-         септември 1974 – Манастирът „Есфигмен” остава единственият на Света Гора, в който не се поменава името на Вселенския патриарх на богослуженията. За кратко време обителта е под полицейска блокада. Всичките 60 монаси дават отпор и развяват от стените на манастира черно знаме с надпис „Православие или смърт”. Манастирът и занапред остава в общение с ГОХ – „флоринци”; 

-         май 1992 - С помощта на полицията пратеничество (екзархия) на Вселенската патриаршия прогонва монасите от руския светогорски скит „Св. пророк Илия”, поради нежеланието им да поменават патриарха[9].

Ще допълня тази хроника със сведенията, които дава в своята докторска дисератция „Историко-канонически преглед на календарния въпрос в неговия зародиш и развитие в Гърция” блаженопочившият Атински архиепископ Христодул[10]. Според него, скоро след като Еладската църква въвежда новия календар (през 1924 г.), известен брой несъгласни с тази промяна атонски монаси (предимно келиоти) се организират в движение, известно като „Свещен съюз на монасите-зилоти” или „Сдружение на светогорските отци-зилоти”. Те смятат, че тази промяна представлява „грубо потъпкване на свещените предания на Църквата” и че приелите новия стил църкви изпадат в схизма[11]. Позовавайки се на 15-то правило на Двукратния (Цариградски) събор от 861 г., прекъсват поменаването на Вселенския патриарх. През 1926 г. зилотите издават и свой устав под заглавие „Котва на Православието”. Това сдружение си поставя за цел „да се бори с всички възможни средства срещу календарното нововъведение в Църквата, както и срещу всяко еретическо учение”[12]. След като гръцкото правителство ратифицира новия Органичен устав на Света Гора (1927 г.), забраняващ в чл. 183 каквито и да е „обособени братства” или монашески организации, дейността им става незаконна. Те започват да издават брошури, в които яростно се нахвърлят върху Вселенския патриарх, обвинявайки го в „ерес” и застават начело на старокалендарното движение в Гърция. Конфронтират се с онези светогорци, които не споделят тяхната крайна позиция, наричайки ги презрително „поменаващи”.

Мнозинството светогорски монаси, разбира се, остава вярно на Вселенската патриаршия, като заявява само, че Света Гора „не може да възприеме промяната на календара, по начина, по който е извършена и занапред, както и досега, ще спазва Юлиянския календар, докато, по Божие съизволение, поместните Православни църкви, събрани заедно, не уредят и този въпрос по каноничен начин”[13]. Единствено Ватопедският манастир приема новия календар. Патриаршията зачита тази позиция на светогорските монаси, които продължават да служат по стария стил, но не предприемат никакви враждебни действия и остават в канонично общение с нея.

През 1927 г. Вселенската патриаршия изпраща на Атон свой нарочен пратеник (екзарх) в лицето на Трапезундския митрополит Хрисант, който констатира, че зилотите са изпаднали в изолация и позицията им не се възприема от повечето монаси. Същата година зилотите са принудени да напуснат общежитийните манастири и да се заселят в манастирските имения (скитове, келии и пр.), дори се стига до екстрадирането на 19 от тях. Част от светогорските зилоти оглавяват старокалендарното движение в Гърция, като особено се отличават йеромонасите Арсений Котеас и Матей Карпатакис (бъдещият „архиепископ” на ГОХ). Църковната преса по онова време е изпълнена със статии, които ги обрисуват като „амбулантни расофори” (πλανοδίους ρασοφόρους) и „използвачи на народното благочестие” (καπηλευτάς της ευσεβείας του λαού)[14].

В опит да разреши проблема със зилотите, оглавили старостилните енории в Гърция, Вселенската патриаршия с нарочно писмо до Св. Кинотис от 20.01.1926 г. изисква те да бъдат незабавно върнати в своите обители. Някои от тях са задържани от полицията и насилствено въдворявани на Атон. От своя страна, Св. Кинотис призовава зилотите да приемат поменаването на патриарха, в противен случай „нашата майка-Църква ще пристъпи към тяхното низвержение, отнемане на монашеското им одеяние и отпращането им оттук като миряни” (въззвание на Св. Кинотис на Св. Гора от 05.12.1928 г.). Няколко патриаршески екзархии са пращани на Св. Гора за тази цел – през 1947, 1951 и 1962 г., без да постигнат някакъв резултат. Установяват само, съвместно със светогорските власти, че зилотите са „субекти, немощни във вярата и с ограничено духовно съзнание”, водени от „погрешни възгледи… несъответстващи на Органичния устав на Света Гора”[15]. 

Нови патриаршески екзархии са изпратени през 1972 и 1973 г. във връзка с положението в монастира Есфигмен[16]. С вразумителна цел са наложени наказания на игумена на обителта Атанасий и на няколко други „непоменаващи” монаси[17]. През тези години броят на зилотите, според някои източници, е 300 или 400 при общ брой на монасите на Атон 1146[18].

2.1. Манастирът „Есфигмен”

         „Есфигмен” е една от двадесетте „първенствуващи, царски, патриаршески и ставропигиални” атонски обители с дълга и славна история. Преди да изложа историята за неговото попадане в ръцете на зилотите, ще дам някои пояснения относно статута на Света Гора като монашеска общност.

         1. „Основен принцип в съществуването на Света Гора е този за църковното и административно единство на всички първенствуващи[19] свещени обители, благодарение на което говорим за Света Гора, а не за сбор от манастири. Нарушаването на този принцип води до накърняване съществуването на Св. Гора и на хилядагодишното й устройство. Целият въпрос има и сериозни национални измерения”[20].

         2. Църковното единство и общение се проявяват чрез общата принадлежност към пряката юрисдикция на Вселенската патриаршия, под височайшия надзор на която се извършва точното съблюдаване на светогорските уставни положения от духовната им страна, като на богослуженията не се позволява поменаването на друго име, освен това на Вселенския патриарх. Първенствуващите манастири са задължени да имат пълно църковно общение помежду си и да участват в общите тържестваи богослужебни събрания[21].

3. Административното единство и общение се изразяват в задължителното участие на първенствуващите манастири в общите управленски органи (Свещен Кинотис[22], Свещена Епистасия[23] и т.н.) и съобразяване с наредбите на Органичния устав на Света Гора (ОУСГ) за отношенията между Свещения Кинотис и отделните обители и с решенията и правилата, приети от съответните общи органи[24].

         4. Става дума за единна религиозна общност, в която нейни постоянни членове са всички, които  участват свободно и работят в нея в пълно общение с останалите. Разбира се, всеки човек има право на религиозна свобода, следователно и право да не приема общението с останалите членове на общността, но тогава честността и справедливостта налагат да напусне свободно общността. По този начин, в случая със Света Гора, за да бъде защитен цялостният й православен монашески облик, Конституцията на Република Гърция и ОУСГ забраняват заселването на инославни и разколници. Като се има предвид горното, може да се види, че на Атон не съществуват, в светския смисъл на тези понятия, религиозна толерантност или лична религиозна свобода, а по-скоро се защитава изключително религиозната свобода на полуострова като едно цяло, т.е. правото да представлява единна религиозна общност със специфичен начин на религиозна дейност[25].

         5. Разкъсването на единството (църковно и административно) на Св. Гора е немислимо от гледна точка на нейното устройство, т.к. напълно блокира дейността на институциите й и в крайна сметка поставя под въпрос самото им съществуване. Този пункт има сериозни институционални, духовни, църковни, а и национални измерения, защото, ако се приеме възможността една обител да се отдели от останалите по причини, на които тя едностранно се позовава, това би създало опасен прецедент и други манастири да се отделят, като се позоват на религиозни, етнически и др. причини и да се присъединят към други църковни или национални юрисдикции. Това би довело до катастрофални последици за Света Гора, Църквата и териториалната цялост на гръцката държава. Поради тази причина гръцката Конституция, както и ОУСГ забраняват изрично всякаква промяна на броя на двадесетте главни светогорски обители[26].

         2.2. Кратка историческа справка

         В началото на 70-те години на миналия век икуменическите „изяви” на Вселенската патриаршия предизвикват реакция от страна на светогорското монашество, която, между другото, се изразява и във временното  прекъсване на църковното поменаване на тогавашния Вселенски патриарх. Макар по това време доста обители да са „непоменаващи”, никоя от тях не се отделя от църковно общение с другите, нито с Поместните църкви, нито пък преминава към друга църковна юрисдикция – нещо, което, както видяхме, се забранява изрично от ОУСГ. Единствено изключение е манастирът „Есфигмен”, в който тогава идват хора отвън, „от света”, чужди на светогорския дух, и налагат свои виждания. Резултът е откъсването на обителта от общосветогорското тяло.

         По този начин, освен че престава да поменава Вселенския патриарх, „Есфигмен” преустановява църковното си общение с всички останали светогорски обители и с всички Православни църкви, обявявайки, че встъпва в пълно общение единствено с едно от разклоненията на ГОХ[27], които, както споменах, са няколко и нямат църковно общение даже помежду си. Оттогава досега в манастира приемат за монаси само членове на тази част на ГОХ, а останалите са прогонвани. Това отделяне води началото си от 1972 г. с отказа на антипросопа[28] на манастира да участва в общите служби в Протатския храм[29], а също и в кратката молитва преди началото на заседанията на Св. Кинотис. След неколкократното констатиране на тези прояви на неуважение, Св. Кинотис като първа мярка отзовава временно антипросопа, с надеждата манастирът да се завърне в предишното си състояние. Вместо да се случи това „завръщане”, отделянето се затвърждава още повече не само църковно, но и административно. „Есфигмен” не изпраща повече свой представител в общите управленски органи (Св. Кинотис, Св. Епистасия), с изключение на един Двоен събор[30] през 1973 г., не участва нито в една общосветогорска проява, но и не позволява прилагането на мерките на Св. Кинотис по отношение на манастира. През всички тези години Св. Кинотис се опитва да върне нещата в нормалния им ред, като всяка година приканва „Есфигмен” да изпрати свой антипросоп в Карея. Две патриаршески делегации (екзархии) са изпратени с тази цел на Атон, първата през септември-октомври 1972 г., оглавявана от Филипийския митрополит Александър, а втората – една година по-късно (септември 1973 г.), начело със Ставруполския митрополит Максим. Образувана е комисия от представители на Св. Кинотис, която през 1994-1995 г. разговаря с монаси от монастира. Нова комисия, съставена през 1997 г.,  провежда през следващите години 15 срещи без успех. Вселенските патриарси Димитрий (1972-1992) и Вартоломей също без успех търсят да постигнат някакво взаимноприемливо решение.

В опит да спре катастрофалния ход на нещата, от 1974 г. Св. Кинотис престава да утвърждава[31] изборите за игумен и епитропи на манастира. Без да се съобразяват с това решение, есфигменските монаси на два пъти провеждат избори за игумен – през 1975 г. (на мястото на починалия Атанасий е избран Евтимий) и през 1999 г. (избор на Методий), които остават непризнати както от гражданската, така и от монашеската управа на Света Гора. Нови трудности възникват около признаването на тези нови “зилотски” игумени. Докато първият от тях, Атанасий, има канонично ръкоположение и интронизация, вторият, Евтимий, е ръкоположен от каноничен епископ[32], то настоящият, Методий, не притежава нито едното, нито другото. Така постепенно монасите от „Есфигмен” все повече се капсулират, придобивайки характеристики на „обособено братство” – нещо, което изрично е забранено от ОУСГ (чл. 183), и занимавайки се усърдно с привличането и на други лица към тях (прозелитизъм), което също се забранява (чл. 184). След всичко това става ясно, че при есфигменските монаси-зилоти са налице всички характерни белези на разколници (схизматици), пребиваването на каквито на територията на Света Гора още по-категорично е забранено от гръцката Конституция (чл. 105) и ОУСГ (чл. 5).

Отказвайки достъп на представителите на върховната атонска управа до сградите и реликвите на обителта, есфигменските зилоти предприемат съмнителни сделки с движимото и недвижимо имущество на монастира, които вече излизат извън контрола на предвидените от ОУСГ надзорни органи. Същевременно се появява тенденция тази аномалия да бъде узаконена с цел да не бъде спряна субсидията[33] за манастира от страна на гръцката държава. През 1996 г. успяват да се преборят за получаването й и я получават до края на 2002 г. (запитване на Свещения Кинотис до Държавния съвет по юридическите въпроси от 2002 г.).

През всичките тези години са налице многобройни опити от страна на светогорската управа за урегулиране на отношенията. Приблизително от 1995 г. се наблюдава засилване на тази тенденция, която достига своя апогей след избирането на новия зилотски игумен Методий през 1999 г., когато вече става ясно, че и най-малката надежда за подобряване на отношенията е изчезнала. Показателно е, че последната среща на комисията на Св. Кинотис с представители на монастира завършва без успех, след като споменатият о. Методий отказва да дойде, понеже не бил поканен с официално писмо, на което да пишело, че е архимандрит и игумен на обителта. Този неуспех всъщност бележи и окончателното преустановяване на всякакви опити за постигане на съгласие.

         2.3. Събитията от 2002-2005 г.

Като резултат от всичко това е свикан извънреден Двоен събор, на който са взети решения за възстановяване законността и реда в Есфигменската обител. През ноември 2002 г. чрез съдия-изпълнител са изпратени поименни призовки до всеки от членовете на братството, за да им се даде правото да бъдат изслушани от Св. Кинотис. Зилотите отказват да се явят, заключват се в манастира и подхващат медийна кампания, представяйки себе си за мъченици за вярата, а  светогорските власти – за гонители. Все пак 24 от тях се дистанцират от останалите. Междувременно Вселенската патриаршия с нарочно Патриаршеско и Синодално решение обявява членовете на братството за схизматици.

Възоснова на всичко това се пристъпва към процедура за експулсация на есфигменските зилоти. При това е постигната устна договорка между Свещения Кинотис, Вселенската патриаршия и гръцката държава (в лицето на Министерството на външните работи[34]) да не се стига до насилие. На монасите е даден срок от един месец, до 15/28.01.2003 г., да освободят заеманите от тях сгради на манастира. Въпросът е предаден на административната управа на Атон за изпълнение. Тук ще отбележа, че според ОУСГ в една първенствуваща обител не може пребивават по-малко от 6 монаси. След откъсването на есфигменското братство от всесветогорката общност, Св. Кинотис престава да записва и признава за светогорски монаси новопостъпващите в обителта. Като резултат, към времето на тези събития старите монаси са починали, а новите – остават непризнати, така че по документи в „Есфигмен” няма пълноценно братство. За да може обителта да функционира, пак според ОУСГ, Св. Кинотис трябва да изпрати монаси от други места, които да се заселят в нея. През годините, на зилотите от „Есфигмен” е предлагано това компромисно решение – да останат в манастира, но да предадат управлението му на канонично братство. Това предложение не е прието от тях.

Сутринта на 28.01.2003 г. пред обителта идва полицейски патрул, за да констатира отказа на монасите да изпълнят решението за екстрадиране. Зилотите, които предварително поканили по незаконен начин[35] журналисти от различни медии, затварят манастирските порти и се обявяват за „обсадени”. Интересно е да се отбележи, че намиращите се на полуострова полицейски сили съвсем не били достатъчни, даже и да имало решение за употреба на сила при екстрадирането. Същевременно единственият полицейски джип, пристигнал на място, е преекспониран от средствата за масово осведомяване (зилотите били поканили дори ТВ екип от гръцката телевизия NET – нещо нечувано дотогава на Света Гора), за да се създаде впечатление за действителна „обсада”.

След неуспеха на тази акция, есфигменските монаси са оставени на спокойствие, но през 2005-2006 г. се стига до отнемането на представителството (конака) на „Есфигмен” в Карея. Там се установява ново братство, начело с архим. Хризостом, избран през пролетта на 2005 г. за каноничен есфигменски игумен. Членовете на това братство, предимно млади монаси, занимаващи се с иконопис, преди това обитаваха хилендарската келия „Св. Николай – Буразери” близо до Карея. Засега краят на есфигменската „сага” не се вижда, доколкото зилотите настояват на оставането си в манастира, а светогорската управа желае въпросът да бъде разрешен изключително с мирни средства. Не е ясно и как малобройното братство от Буразери ще се справи с предизвикателствата по управлението на голям манастир, дори и ако зилотите по някакъв начин напуснат обителта.

         2.4. Няколко лични впечатления

През лятото на 2002 г. с брат ми посетихме за втори път „Есфигмен”. Направи ми впечатление, че на входа на главната манастирска църква беше поставена закачалка с ризи с дълъг ръкав. В храма се допускаха само мъже с дълъг ръкав. Посетителите с къси ръкави бяха задължавани, преди да влязат да облекат една от тези ризи. Знаейки това, бях предупредил брат си, но все пак той не бе допуснат в храма, поради... дългата си коса! Това вече не можах да предвидя, а и едва ли в обителта имаше фризьор, така че за съжаление той остана отвън. В противовес на прокламациите за „църковност” и „традиционализъм”, обаче в църковния магазин на Есфигменския манастир нямаше нито една църковна книга! Предлагаха се различни заглавия, кое от кое по-„църковно”, посветени на теми като: папата, новия световен ред, масоните, евреите и пр., (повечето преводни от западни автори), само не и истинска православна литература. Питам се: ако зилотите от „Есфигмен” бяха толкова църковни хора, защо в киоска им нямаше църковни книги? Ако бяха истински последователи на св. отци, за каквито се представят, защо не предлагат на посетитетелите си техните творения? Едва ли поклонниците ще научат нещо повече за Православието си, за вярата си, четейки такава „апокалиптична” литература. Нито едно, повтарям, нито едно светоотеческо заглавие! Единствената духовна книга беше Новият Завет, издание на “Зилотите на Света Гора”. Имаше и една видеокасета със заглавие... „Стъпил ли е човек на Луната?”! Наистина, много църковно заглавие! Излагам тук тези свои лични впечатления, единствено, за да дооформя представата за зилотите като за хора, загубили окончателно църковния си дух и поели определено по пътя на осветскостяването и разкола...

         2.5. Руският скит „Св. пророк Илия”

Една особена група зилоти, наред с матеевците и флоринците, доскоро бяха монасите от руския „Св. прор. Илия”. Този скит, обновен и въздигнат през 1756 г. от големия руски исихаст и повижник преп. Паисий Величковски (+ 1794 г.), се намира на територията на монастира „Пантократор”. Преди Октомврийската революция в него  се подвизават близо 300 монаси и послушници. След това, постепенно броят на монасите рязко спада, а самите те поддържат връзки с руското емигрантско духовенство, формирало т.нар. Руска православна задгранична църква[36] (РПЗЦ). През тези години скитът всъщност се намира под нейна юрисдикция, в разрез със светогорския устав. На богослуженията, вместо Вселенския патриарх поменавали предстоятеля на РПЗЦ, поради същите причини, както и останалите зилоти. Следва да се отбележи, че официалната позиция на РПЗЦ, както и на монасите от скита „Св. пророк Илия” винаги е била умерена. Въпросът с признаването на тайнствата на „официалните” Православни църкви никога не е стоял на дневен ред. Напротив, известни са случаи на съслужения между отделни нейни клирици и епископи (Берлински епископ Марк[37]) с представители на други православни църкви (диоцез на Сръбската православна църква в Америка, Хилендарски манастир и др.). Дълго време дори се говореше за канонично общение на РПЗЦ с Йерусалимската патриаршия. По свидетелствата на очевидци, клирици на РПЗЦ са посещавали Света Гора с препоръка на Вселенския патриарх[38] и са взимали участие в празничното богослужение на 20 юли/2 август[39]. Самите скитски отци разказват, че дълги години са нямали проблеми с манастира, към който принадлежал скитът – „Пантократор”. На зилотизма им не гледали с добро око, но никога не го поставяли като условие за тяхното оставане в обителта. На манастирските празници братята от скита помагали в кухнята, а от „Пантократор” им давали одежди, когато на Илинден идвал владика (от Задграничната църква) да служи. Ще цитирам откъс от „Отвореното писмо” на архим. Серафим и братята, за да хвърля светлина върху причините за техния зилотизъм.

„Тук бихме искали да изясним по-подробно нашата позиция. От началото на 20-те години политиката на Вселенския патриарх, вдъхновявана от идеите на икуменизма и модернизма, стана причина за печалното разделение както в Православната църква, така и в самата патриаршия. Света Гора не правеше изключение. Когато дойдохме да живеем тук, ние видяхме, че отците и общините на Атон са дълбоко разделени помежду си по въпроса за отношенията с Цариградската патриаршия. Попаднали в трудно и сложно положение, ние се подчинихме на последната воля и завет на предишния игумен на скита, блаженопочившия архимандрит Николай. Под неговото ръководство в нашия скит престанаха да поменават Цариградския патриарх Атинагор през 1957 г., когато той дръзко започна да провежда своята икуменическа и проуниатска политика. В същото време ние хранехме надеждата, че на Света Гора, на фона на аскетическите подвизи и съвместното братско носене на общите теготи, отците, сред които живеехме, ще могат да доведат Православната църква до едно истински християнско решение на тези въпроси. За голямо съжаление сега подобни надежди ни изглеждат наивни”[40].

Неочаквано и за самите светогорци обаче, на Света Гора пристига специална делегация (екзархия) на Вселенската патриаршия (Илиуполският митрополит Атанасий и Филаделфийският митрополит Мелитон), която с помощта на помощник-губернатора и послушни антипросопи на 7/20 май 1992 г. изгонва монасите от скита. Игумен по това време е архим. Серафим, американец с гръцки паспорт, а братството наброява едва 4 души[41], един от които по това време е извън Света Гора. На тяхно място представителите на Патриаршията настаняват гръцко братство от Ксенофонтския скит, начело с архим. Йоаким. Не е ясно кой е водещият мотив в случая – дали русофобските настроения в Патриаршията или „зилотизмът” на отците, който, както видяхме, се изразявал повече на думи, отколкото на дело. Сред някои светогорски отци битува и мнението, че причина монасите от скита да бъдат изгонени всъщност била, че не плащали определения трибут на манастира („Пантократор”).

         2.6. Зилотите извън „Есфигмен”

Извън Есфигменския монастир близо 200 зилоти живеят най-вече по келиите, като една голяма част от тях са в пределите на монастира Великата лавра, в така наречената „пустиня” на Света Гора, която обхваща местностите „Св. Василий”, Катунакия, Каруля, Керася, Капсала, скита „Св. Анна”. Повечето от тях са от дълги години на Атон и за записани с монахологиите[42] на съответните манастири. Това означава, че са със статут на светогорци, могат да приемат нови послушници и нямат проблем с оставането си на Атон. Едновременно с това, през последните години има и голям брой[43] монаси, дошли от бившия Съветски съюз, Румъния и Сърбия, които живеят без документи, нелегално и много от тях са зилоти. Обитават най-непристъпните части на полуострова – Катунакия, „Св. Василий” и Каруля. Мнозина от тях носят на монашеските си шапки червен кръст – символ на зилотите.

Зилотите-келиоти се препитват почти по същия начин като останалите келиоти. Занимават се с различни занаяти (плетене на броеници, изработване на дървени и восъчни кръстове, сувенири, печати за просфори и т. под.), риболов и др., а на манастирските празници, т. нар. „панигири”, помагат в кухнята или при настаняването на многобройните гости, срещу което получават храна и/или определена парична сума. Някои от тях също така работят сезонна работа на стопанствата на други манастири.

Зилотите на Света Гора днес нямат единна организация (братство), разделени са най-вече по религиозен признак, подобно на старостилните Синоди в Гърция. Издават книги, брошури с религиозно съдържание, ежегодно джобно календарче, на които е указано: „Издава се от светогорските отци-зилоти”. Този факт говори по-скоро, че въпреки различията (мнозинството зилоти са „флоринци”), те желаят да демонстрират някакво единство. Очевидно относително малкият им брой (не повече от 250) сред близо 2000 атонски монаси ги смущава. Издават и списание – „Свети Агатангел Есфигменски”, което излиза веднаж на два месеца в обем от 64 стр. и се списва от монах Яков.

         3. Заключение – изводи

Изложените факти позволяват да се направят следните изводи:

1.     Под името „зилоти” са известни онези несъгласни с икуменическите „прояви” на Вселенската патриаршия монаси, които като крайна мярка са прекратили каноническото си общение с нея, както и с останалите Православни църкви.

2.     Светогорските зилоти не са единни. Докато мнозинството от тях подкрепя гръцкия старостилен синод на „флоринците” (ГОХ), съществуват и известен брой крайни зилоти – „матеевци”, както и отделни монаси, които не поменават патриарха, но не са преминали към друга църковна юрисдикция.

3.     Причина за появата на зилотите е преди всичко проикуменическата политика на Вселенската патриаршия и останалите Православни църкви.

4.     Зилотите не са еретици, тъй като между тях и останалите светогорски монаси няма различия от догматичен характер.

5.     По-скоро зилотите могат да бъдат определени като схизматици (разколници), както ги определя и съответното решение на Вселенската патриаршия.

6.     Като такива, те нямат място на Света Гора, доколкото ОУСГ забранява пребиваването там на „схизматици”, както и образуването на „обособени братства” и прозелитизма   

   2008-2014 г.  

Националната Астрономическата Обсерваторията (НАО)на връх Рожен е открита на 13.03.1981. Тя е най голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура ,над  12 милиона лева. Тази астрономическа обсерватория е най голямата на балканския полуостров и изобщо из цяла югоизточна европа. В тези години нашата страна е била на световно ниво сред  държавите ,които са били развити в икономическата и в научна област . Със тази своя инвестиция в Астрономията България е допринесла много за световното астрономическо развитие.               

НАО Рожен се намира в източните родопи близо до град Чепеларе. Стопанисва се от института по астрономия към БАН. Надморската височина на института е 1759 м. Тази част от географската точка на България е приета ,като най безоблачното място през цялата година. Тези фактори влияят положително за по-доброто наблюдаване на звездите. Годишно се посещава от между 10 000 и 12 000 туристи, за туристическа атракция е препоръчителна дестинация!   Освен на прекрасната панорамна гледка през кулата, туристите могат да се насладят и на гледките към звездите и планетите през 80 тонният телескоп, който е от много висок клас и един от малкото такива телескопи във целия свят достъпен за обикновенните посетители. Във НАО има изграден посетителски център със 18 сантиметров демонстрационен телескоп ,лекционна зала и музейна сбирка за провеждане на научни срещи, стажове и школи.

История

По предложение на БАН е била финансирана НАО и зпочнало строителството на обсерваторията.  Към края на 1979 год. е била завършена. Учените са били толкова  нетърпеливи ,че през 1980 год. са започнали своите наблюдателни дейности с една година по-рано от предвидената дата за официалното и откриване,и от тази дата до този момент българските ни учени са открили по вече от 100 астероида ,като 16 от тях си имат собствени български имена. През годините тази научна организация се справи със всякакъв вид предизвикателства, защото в НАО работят учени ,които работят със огромно желание и с голяма любов към Астрономията. Най голямата кула е с диаметър 20 метра и височина 36 метра за пръв път във света тогава е бил поставен телескоп който е бил 20 метра над земята с цел преодоляване на инверсионният въздушен слой . Куполът с неговите механизми за въртене тежат 210 тона.

Научна дейност

В НАО Рожен се изслеват: големи звезди, двойки звезди, огромни асоциации от звездни купове ,в които понякога наброяват по-вече от  1 милион звезди ,обикалящи около общ център, където безспорно се намира невъобразимо тежко космическо тяло, учените смятат ,че това тяло е голяма черна дупка, която всмуква с гравитацията си всичко, което се намира близо до нея, дори и светлината. Изследват се още и огромни облаци от газ и прах в които се образуват нови звезди. На 21.01.2014год. английски астрономи регистрират едно много интересно явление за което съобщават и на българските си колеги, и на 25.01.2014 год. се наблюдава гагантски космически взрив наречен свръхнова, в близката до нас галактика “Пурата“  намираща се в съзвездието „Голяма мечка“ . Наблюдават се още и обекти от нашата слънчева система ,като през 1994 година е наблюдаван астероид, който минава фатално близо покрай Юпитер и бива откъснат от орбитата си поради силната гравитационна сила на тази планета и се забива в нея, и разбира се всичко това се заснема и документира.                                                                                                                  Нашите учени най често работят със европейските си колеги от Сърбия ,Чехия ,Франция, Испаня ,Англия и други държави които разполагат със нужната техника и желание. Въпреки финансовите трудности ,с които се сблъсква тази институция, НАО Рожен потдържа едно добро световно ниво заслугата е изцяло на учените отдали живота си за тази фундаментална наука,  Астрономия.

Структура

  -   Нучна база – Комплексът се състои от няколко сгради-кули в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологична станция и малък параклис         „Св. Дух“ със съчетанието на прекрасната природа на Родопите. Има 4 телескопа най големият от тях е и най големият на Балканите, той е със универсален двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, Йена, който е изработен във заводите Карл-Цайс ,Виена. Обсерваторията още и разполага със 60 сантиметров фотометричен телескоп Касерген и със 50/70 сантиметров телескоп Шмит. През 2005 година беше монтиран 15 сантиметров слънчев коронограф, чрез който се изследва нашето слънце. Монтиран е на слънчевата кула на НАО Рожен. Институцият разполага още и със 5 CCD Камери .Тези камери са предназначени да преобразуват светлинния образ във електрически сигнал. НАО разполага още и със спектограф , двуканален фокален редуктор FoReRo 2, автогид за RC-фокуса на 2-метров  телескоп и др.

  -    Ръководство – Учените от ръководството на НАО се занимават със различни научни дейности основани на наблюдениета на нощното небе ,потдръжка на техника, писане на статии, даване на интервюта и още много дейности, които развиват институцията. Ето ги някои от учените в ръководните позиции:  доц.  Илиян Илиев, доц. Димитър Колев, доц. Невяна Маркова, доц. Георги Петров , доц. Милчо Цветков, н.с. Ина Барзова, доц. Петър Духлев, доц. Ренада Антова, , н.с. Любомир Илиев, доц. Даниела Кирилова, доц. Борис Комитов, доц. Хараламби Марков, доц. Васил Попов,  н.с. Татяна Русева, доц. Иванка Статева, доц. Антон Стригачев, доц. Николай Томов, доц. Радослав Заманов, доц. Румен Бачев, н.с. Момчил Дечев, н.с. Бойко Михов, физик Люба Славчева, н.с. Костадинка Колева, физик Веселина Колева,      н.с. Ана Борисова, физик Мима Томова, физик Ася Цветкова, физик Люба Василева, н.с. Галин Борисов, физик Валентин Копчев,PhD Student Динко Димитров ,библиотекар Вилия Бонева.

  -   Администрация – В Администрацията работят:  Директор доц. д-р Таню Бонев , зам. директор доц. д-р Александър Антов ,зам. Директор („НАО Рожен“) д-р Никола Петров, научен секретар доц. д-р Евгени Семков и Главен счетоводител Мариана Атанасова. В този отдел се отделя голямо внимание на правилното определяне на политиката на института - вземане на решения по отношение на области, в които да се развие НАО „Рожен“ както и справяне с многото належащи проблеми – например разходи или решения за подобрения в инфраструктурата.

Перспективи на научната институция и на самата наука

Переспективите на научната институция обхващат цялостната й дейност към по-добро равитие, като се започне от това ,да запазят конкурентноспособността си във получаването и разпространяването на информацията за наблюдаваните космическите обекти. Българските астрономи бяха сред първите, получили спектри на свръхновата звезда избухнала през януари 2014 г. И се стигне до модернизирането на наличната техника с която разполагат. Така например през 2009 година системата за управление на 2-метровия телескоп бе изцяло заменена с ново съвременно управление ,а в момента се иработва ново управление за 60 см. телескоп Касегрен. „НАО Рожен“ работи и по много съвместни проекти с много други институции във и извън страната ни.                                             

Галактическите пътешествия на тайния съветник

(Пътешествие второ)

Николай К. Витанов

Институт по механика, БАН

У-у-у, дю-ю-ю, лошият Витанов пак нахока добрите политици, които продължават да морят с глад и нищета истинските български учени

Наистина интересни неща се случват в нашата татковина. Разказът за първото пътешествие на тайния съветник предизвика любопитни реакции. Едни много го харесаха, други пък бяха силно разлютени. Поради една болезнено възприемана от някои подробност – Урко е генерал от планетата на маймуните (което си е вярно). И като се почна – ама защо имало за генерала, а за Станишев и за Орешарски нямало нищо. Де го чукаш, де се пука – така е рекъл народът. Я да попитам - нима вие си мислите, че Урко въплътява конкретен български политик? И защо така си мислите? Да не би тоя конкретен политик да консумира миски или пък да кара хората да си пребоядисват задниците? Я си помислете пак!

Не мога да разбера и друго нещо. В първото пътешествие има писано много за български министри и там всеки е с името си и с това, до което министерстването му е довело. Не виждам тези, които ме критикуват, да са написали подобно нещо. Лесно е да псуваш пред телевизора или във Фейсбук.

Вземете, та напишете и вие нещо. Похвалете ги тези министри. Напишете за политика-генерал и за другите двама. И не се бойте – те няма да ви се разсърдят. Няма и да ви обърнат внимание, между нас казано. Но давайте – покажете ми кои са добри и кои са лоши. Нека и аз да науча нещо ново. И ще съм ви благодарен. 

            А за тези, които се вълнуват от това, че на средния български учен заплатата му е такава, че за 10 години не му стигат към 40 000 лева, за да покрие елементарните си потребности (позорен факт нали) – за тях са тези пътешествия.  И между редовете с фантастика са  казани доста неща. Но стига за това и да караме нататък.

По пътя към Остероса

Септември е доста претрупан месец. Лятната идилия почва да свършва, хората се прибират по навъсените градове и след няколко дни живота ги завърта така, че и те стават навъсени. Та в една такава вечер, на всичкото отгоре и дъждовна, си седях и пишех поредната рецензия за една статия, произведена на десетина хиляди километра от София. Както винаги, беше вече късно и както можете да се досетите, по едно време усетих, че освен мен в стаята има още някой. Като погледнах – на земята пред бюрото седеше тихичко вежливото зелено човече за което времето нямаше значение и чакаше да му обърна внимание.

-Здравей друже – казах му.

-Здрасти, здрасти – отвърна човечето (явно преводаческите микроби работеха безотказно дори и месец, след като бях изпил червеното хапче).

-Доволен ли е Урко?-попитах аз

-Доволен е, но се е размислил – отвърна човечето – то той им затвори устата на учените маймуняци, но тез юнаци, дето сложи да управляват науката, такива каши направиха, че сега Урко се размисля дали да реши проблема, като изпрати две роти горили да ги избият или пък да вземе да те вика пак, за да му кажеш как да си намали кахърите.

-Е-е-е – казах аз – каквото Урко поиска, това и получи. Надявам се да не ходя пак до планетата на маймуните. Банановите републики трудно се превръщат в технологични държави.

-А, не-не – каза човечето – този път имам друга задача за тебе. Ще отидем на една дива планета, където ще гледаш смъртта в очите по сто пъти на ден. Там има едно момиченце от добро семейство, което трябва тайно да стигне от един град до един манастир, където ще бъде обучено да се оправя с тежестите и задълженията на властта. Ти трябва да я придружиш по пътя. И като я придружаваш, трябва да я научиш как да използва силата на науката, за да побеждава враговете си.

-Добре, де – рекох аз – не съм особено добър в това да се пазя от смъртта, може още при първата среща да гушна китката.

-А, не се притеснявай – каза човечето – тука на помощ идват моите технологии. Пийни това жълто хапче и ще си въоръжен с чудесни оръжия. А ето и инструкцията за експлоатация.

И човечето насочи нещо като бластер към главата ми и натисна спусъка. За половин секунда ми причерня пред очите. Но после...

-Всичкото това... – втрещено се разхождах  из новото знание в главата ми.

-О, да – каза човечето – пий хапчето и всичките тези чудесни способности са на твое разположение.

-Ама завинаги ли? – възрадвах се аз.

-Не-е-е – захили се човечето - Но мога да ти ги оставя два-три дни след като приключиш със задачата, та ако имаш зъб на някого, да ги поупотребиш.

-Добре – казах аз и изпих хапчето. Не почувствах нищо особено в следващите десетина минути – А действа ли? – реших да попитам.

-Ами опитай – каза човечето.

Погледнах към съседния покрив. Там една гугутка се бореше с парче кифла. „ А сега тази кифла отива половин метър наляво” – помислих си аз. И кифлата се отмести! Гугутката почна да се оглежда насам-натам, но кифла нямаше.

-Да щракам ли? – каза човечето – Както винаги - кривим времето и все едно те е нямало 3 минути, колкото и да ти се наложи да прекараш на планетата.

-Как и е името на тази планета? – попитах аз

-Остероса – каза човечето. И щракна с пръст. След миг бяхме там.

Жестокият див свят на Остероса

Посрещна ни утринна мъгла. И някакъв примитивен път, по които приближихме до нещо като бараки със сламени покриви. Тъкмо започнах да се питам, какво ли търся тук и защо ли са всичките защитни и нападателни технологии, вградени в мен, когато зеленото човече влезе в една от бараките. Влязох и аз.

            Вътре в бараката имаше една маса, малко прозорче без стъкло, един човек в плетена ризница и едно момиченце, някъде около 10 години. Момиченцето беше облечено като момче, а на кръста му бе запасано нещо, което може би беше меч, но по-скоро беше играчка.

-Този ли е – попита мъжът.

-Да, този е – погледна към мен зеленото човече – той ще заведе твоята Ая до храма на хората без лица.

-  Не ми се вярва – каза мъжът – дотам са три дни път с кон, а тази ще го убият преди да  измине и  200 крачки.

-  Не го подценявай толкова – каза човечето –изпитай го дали може да вдигне чука на Брандор.

-  Чука на Брандор! – повдигна вежди от учудване мъжът – откакто е изработен този чук, никой не е успял да го вдигне!

-  Е, време е вече – подсмихна се човечето – води ни да видиш.

След което излязохме и тръгнахме през полето. След 1 час ходене стигнахме до един хълм, а до хълма имаше огромен вертикално стоящ чук – 10 метра висок и тежащ поне 100 тона, защото бе изсечен вероятно от някакъв къс скала, намирал се някога на това място.

-Е, стигнахме – каза мъжът с ризницата – легендата казва, че само най-могъщият магьосник ще може да вдигне чука на Брандор. Чакаме вече 500 години да стане това.

-Е, ами вдигай – обърна се към мен зеленото човече – иначе мисията ни отива по дяволите.

Запрехвърлях справочника по новите ми умения в главата и бързо стигнах до левитацията. Оказа се, че не само това чукче, ами и Титаник ще мога да вдигна с тия възможности, които зеленото човече бе вградило в мен. Отидох до чука и пуснах левитацията в действие. Дръжката на чука се наклони и стигна до ръката ми. Мъжът в ризницата зейна от изненада, а момиченцето отстъпи две крачки назад. Нататък беше лесно – левитационният генератор вдигна чука и по моя воля го запрати в близката гора, където откърши доста дървета. Мъжът в ризницата падна по очи.

-Велики магьоснико – простена той – 500 години чакаме този миг. Кажи ни името си!

-А-ми-и-и - започнах аз и нищо не ми идваше в главата.

-Това е лорд Вейдър. Дарт Вейдър, майстор на магията – каза зеленото човече, като едва се удържаше да не се залее от смях – той ще обучи малката Ая как да използва умните хора за да си върне заграбените земи. Както виждаш, той и ще я заведе до храма на хората без лица, които ще продължат обучението й. Вече вярваш, нали?

-О, да – на лицето на човека с ризницата се появи радостно изражение – вече вярвам.

-Вярата е опиум за народите – размаха пръст зеленото човече. А аз едвам се удържах да не му забия един усилен технологично шамар. Човечето, предусетило това, отстъпи две крачки, погледна ме с весело изражение и каза:

-Е, лорд Вейдър, картата ти е в главата. Води детето и го учи по пътя. И включи автоматичния отражател на остри предмети за тебе и за детето, та да не ви застигне някое копие, стрела, нож или каквото има още там по пътя.

И като каза това, човечето включи силовото поле около мен и момиченцето. Сега, съгласно наръчника, трябваше да сме неуязвими.

-Е, довиждане – каза човечето – Ще се видим във храма.

И изчезна. Мъжът с ризницата погледна жално детето и ми каза:

-Пази я, велики магьоснико. Тя е нашата надежда. – и помаха с ръка за изпроводяк.

В това време умът ми търсеше картата. И скоро я намери. Тъкмо навреме, защото момиченцето попита

-А сега накъде?

-Натам – посочих пътя надясно и тръгнах полека. Момиченцето тръгна с мен и каза:

-Трябва да си намерим коне.

Ох, мили Боже, помислих си, наистина съм в средните векове.

-Добре, ще си намерим – опитах се да поддържам разговора.

-А кои са умните хора? Тези, дето могат да четат ли? – заразпитва момеченцето.

-Не само това – отвърнах – умните хора изследват света и могат да направят много полезни неща, които да облекчат живота на хората. По моите краища на такива хора им викат учени. А иначе всеки лорд може да чете, но това не го прави умен.

-И баща ми можеше да чете, лорд Вейдър, - каза момиченцето – но го убиха.

Лорд Вейдър ли, защо ме нарича така– тръгнах да мисля аз, но бързо се сетих, че зеленият ми приятел ми беше дал това име на майтап и сега майтапът почваше да става неприятен. Но какво да се прави.

-Кой беше баща ти? – реших да понауча малко за историята, в която бях въвлечен.

-Лордът на северните земи. Но го примамиха в столицата и го убиха. Избиха и семейството ми и сега търсят мен. Но ти ще ме защитиш, нали, лорд Вейдър – умолително погледна момиченцето – а аз ще ти помагам. Виж, имам меч от най-добрата стомана – заразмаха малкия си меч тя.

-Знаеш ли Ая – подхванах  скептично аз – мечът е продължение на ума. Остави опасните хора на мен, а покрай другото, нека те науча как да използваш ума си и ума на учените хора, за да да си върнеш земите, а защо не и да станеш кралица. Но за да стигнеш дотам, сърцето ти трябва да загрубее и да се научиш да наказваш лошите и да уважаваш свестните.

 И докато си говорехме така, по пътя се чу цвилене на коне. „Вярно има коне на тази планета” – помислих си.

-Какви хубави коне – каза Ая.

Погледнах и аз. Да, двата коня бяха хубави, но имаше и малък проблем на гърба на всеки кон. И малкият проблем се състоеше от тежковъоръжен брадясал рицар.

-Я гледай кого ни праща съдбата! – гръмогласно каза единят – Лейди Ая, придружавана от дрипав нещастник в монашеска роба. Ела тук, малка лейди, за главата  ти има голяма награда в столица.

-Съжалявам господа, но ние сме в обратната посока – казах аз.

Двамата рицари слязоха от конете. По едрият извади меча си и каза:

-Ей, дрипльо, аз съм властта тук. И като така, животът ти свършва, а главата на малката лейди ще бъде набучена кол в столицата.

И рицарят замахна с меча. Силовото защитно поле обаче работеше безотказно. Мечът отскочи и лицата на двамата мъжаги се издължиха от учудване. Рицарят замахна втори път. Мечът отскочи отново, а учудването полека започна да преминава в уплаха.

-Да-а-а – рекох аз – виждам, че сте велики войни. И като всички велики войни нападате хора без оръжие и малки деца.

И включих технологията, описана в справочника като организатор. Тя осъществяваше почти мигновено всяко мое желание та чак до това да преместя планината, чиито върхове се белееха на хоризонта (велико нещо е технологичното развитие на планетата на зелените човечета!) Та като включих технологията, продържих:

-Каква ще кажете, о  велики войни, да бъдете набити до колене в земята и две мечки да са на път да опитат от вкусното ви месо. А ние с малката лейди ще заемем местата на конете ви. А вие като велики войни, ще се оправите с мечките. И те нямат оръжие като мене.

Речено – сторено. Организаторът изпълняваше желанията ми – рицарите се оказаха до колене вкопани в земята, а наоколо се започна да се чува рев на мечки, доста ядосани от това, че ги бяха отделили от обичайната им територия.

-Малка лейди – казах аз и помогнах на Ая да се качи на коня. Аз се качих на другия кон и продължихме по пътя си. А двамата рицари останаха на волята на страстите, бушуващи и на свободния пазар – по силният щеше да убие по-слабия.

-Откъде знаеш тези магии лорд Вейдър – попита Ая

-Хм – посмутих се аз – от учените хора по моите земи.

-Разкажи ми за учените хора по твоите земи – примоли се момиченцето.

-Добре – казах аз и се позамислих откъде ли да започна.  И започнах така:

-В някои краища на моите земи нещата са така организирани, че  учените хора произвеждат магии, наречени технологии и с тези магии правят по-хубав живота и на господарите и на обикновените хора. В други места пък учените хора са гонени, защото на техния фон изпъква ярко некадърността на господарите, които не са способни да управляват. И като така – гледат да смачкат всичко, що може да покаже грешките им на обикновените хора.

-И кое е по-добре – попита Ая –  учените хора да правят магии, наречени технологии или да бъдат гонени?

-Разбира се, че е по-добре да правят магии. Но не е лесно да управляваш страна и народ, когато магиите са много. И ако си прост и ограничен управник, ще искаш магиите да са колкото може по-малко, а народът ти да бъде тъп и ако може по-прост от тебе, за да може да го управляваш. Такива държави западат и падат под ударите на тези, които имат много от магиите, наречени технологии.

-Ама защо тези магии правят страната по-силна? – заинтересува се момиченцето.

-Хе - подсмихнах се аз – отделните магии мила моя се събират в една голяма магия, която по нашите земи наричат икономика. Колкото е по-силна тази магия, толкова е по-силна и съответната страна. А учените хора с техните магии – технологиите, могат много да усилят голямата магия. И ето как. Усилването на голямата магия е пропорционално на усилването на магиите на учените хора. Казано на езика на моите земи, растежът на икономиката е пропорционален на технологичното развитие. А доколко ще се усилват магиите на технологиите, зависи от няколко неща. Най-напред трябва да се влагат пари в учените хора, които произвеждат магиите, наречени знания. За целта трябва да се грижиш за тези хора. Ако няма грижи за тях, нищо няма да стане.

-Ама за всички ли учени хора трябва да се грижа? – попита Ая

-За всички, които са наистина учени – отговорих аз. И продължих -  Няма какво да се грижиш за шарлатаните, от тях полза няма. Шарлатаните гледат да са най-близо до управлението и да изцоцват парите. Тях направо можеш да ги бесиш. А за истински учените хора има два възгледа. Единият е теорията на армията на големия магьосник лорд Кейнс. Тя казва, че добре организираните учени хора са като армия. Едни са много ефективни да създават нови магии, други са много ефективни да превръщат новите магии в технологии, трети са много ефективни да разказват на хората, какво са магиите. И само добре организирана армия от учени хора може да усили магията, наречена икономика.

Другата гледна точка е шарлатанската мандражийска теория. Според теорията на бандата и мандрата, учените хора трябва да са като банди, обиращи мандри. Тези мандри по моите земи се наричат проекти. Та за да се обере мандрата, трябва да се събере банда и бандите, които могат да оберат най-много мандри, са най-добре. Другите учени хора, които не влизат в подходящи банди, които да обират подходящите мандри, посочени от шарлатаните, стоящи близо до господарите – да мрат. За тях мандраджийската теория казва, че са некадърници и сами са  си виновни за състоянието в което се намират.

-Но – засмя се Ая – у нас дори и децата знаят, че никакви банди, обиращи мандри не могат да се сравняват по ефективност с армията. И ако трябва да се бориш с някого, ти трябва армия, а не няколко банди, колкото и опитни да са бандитите в тях. Нищо не може да се мери с редовната армия. 

-Така е – подсмихнах се и аз – но това, което тук и децата знаят, е съвършено непостижимо за умовете на последователите на мандраджийската теория.  Всъщност тяхната цел е да няма армия от учени, а парите за тази армия да се крадат. И насила карат учените хора да стават бандити. Или да умрат от глад ако желаят.  А държавата трябва да се маха и да е слаба, че иначе някой държавник на място вземе та се сети, че ефективността на системата „банди обират мандри” е практически нула[1]. И да постави нещата на мястото им – първо армията, пък после специални проекти за елитните части. А сега какво  – по някои земи гледаш  хвалби как успешно са обрали мандрите, а технологии няма и няма. И човек се пита – абе толкова мандри обраха тия банди, пък ефективност никаква? А умните управници от държавите с армиите поддържат лордовете, вярващи в теорията за бандата и мандрата, за да е слаба съответната страна. А с една слаба страна бързо можеш да се разправиш.

-Да, така е – рече Ая – и като се измислят новите магии, после какво?

-После идва ред на тези, които превръщат новите магии в магии, които и по-неуки магьосници могат да използват. Тези магии се наричат технологии. Значи и да събереш учените хора и де се грижиш за тях и армия да ги направиш и да натикаш апологетите на системата „банди обират мандри” в ъгъла – пак усилията ти ще са напразни, ако не направиш втората и третата крачка. А втората крачка по този път е да превърнеш новите магии в технологии. Ако си тъп управник, ще закриеш местата, където са събирани такива хора и ще ги разгониш по държавите, управлявани от по-интелигентни лордове. И голямата ти магия – икономиката, ще е много по-слаба от голямата магия в тези държави. Не бъди тъп управник и не гони тези хора. Събирай ги.

-А каква е третата стъпка? – поинтересува се Ая.

-Много просто. Щом вече имаш магиите, наречени технологии, инвестирай в тяхното използване. Не си ги дръж като развлечение за придворните дами. И така ще усилиш голямата магия, наречена икономика.

-Добре, де – каза Ая – то не е сложно. Как така по твоите земи има мандражии, лордове, които си гонят учените хора по чужди държави и такива, които не прилагат магиите. Ами че те трябва да са много глупави и ако още не са подчинени от по-умни лордове, то съвсем скоро това може и да стане.

-Така си е – позамислено отговорих аз – но знаеш ли, че най-големият затвор за човека е собственият му мозък. Набий в мозъка на човек фалшиви идеи и той е в затвора. Може много книги да е прочел, но ако вярва в глупостите, които му набиеш в мозъка като му кажеш, че така било по другите земи, няма значение колко е прочел. Той е в затвора и не може да излезе от него. Много от лордовете по моите земи са така.  

-Това ще го запомня – усмихна се Ая - Може и да ми потрябва.

И докато си приказвахме, стигнахме до покрайнините на Града на обесените. На пътя ни се появи една страноприемница и понеже четири звездните хотели още не бяха измислени на тази планета, аз реших,че ще нощуваме там.  

Вътре в страноприемницата се беше събрало всичко, що може да ходи. Двукраки и четирикраки, бели и черни, пияни мъже и поразголени жени, които умело им отмъкваха парите. И ние на една маса. Но ако си мислите, че вечерта щеше да мине тихо, бъркате. На голямата маса в центъра на кръчмата бяха насядали войници и един от тях стана и тръгна към нас. Беше висок като планина и също толкова широк. Запрехвърлях из ума си наръчника за вградените оръжия, докато грамадата от месо и кокали дойде до нас и каза:

-Хей дрипльо, защо не ни черпиш по едно питие.

-Ами защото не ми се пие, ваше благородие -  отвърнах аз, като вече имах нещо наум.

-Ха –а – ха-ха – разсмя се грамадата и се обърна към войниците – не му се пиело значи. А пък аз сега ще ти отсека главата и ще си пийна от кръвта ти.

            Поогледах натрапника – не беше в първа младост. Затова реших да посменя малко репликата от прочутия филм.

-Тъп джедай – казах достатъчно високо, че да ме чуе.

-А-а-а-а! – лицето на  грамадата се изпъна. – Това тъп го чух, а джедай сигурно е още по-голяма обида.

И  извади меча си.

-Както желаете, ваше благородие – казах аз, повдигнах си ръцете и от тях започваха да излизат известните ви сини мълнии. Грамадата падна на земята и се запревива. Другите войници наскачаха.

-Като кажа, че си тъп джедай, значи си тъп джедай – казах благо аз и включих с мисъл вградения левитационния генератор, който обърна грамадата надолу с главата.

-А сега да пробием стената – помислих си и запратих ужасения грамаден глупак към една от стените на кръчмата. След пробиването на стената се оказа, че не съм уцелил стената, която граничи със свинарника.

-Е-е-е, хайде обратно и да пробием правилната стена – казах аз. Тялото на грамадата се върна в начално положение и тутакси полетя към правилната стена. След като я проби и нея,  великанът тупна точна в средата на кочината и разплиска помията.

-Грууууш! – обади се весело едно прасе и започна да го облизва помията от ризницата му.

-На колене пред великия магьосник лорд Вейдър – каза Ая на ужасените войници, които веднага коленичиха с наведени глави.

-И кажете – продължи Ая – ние сме тъпи и некадърни джедаи.

-Ние сме тъпи и некадърни джедаи – като стадо започнаха да повтарят войниците, като си мислеха, че джедай е много обидна дума. Но май за затвора на ума ви разказах малко по-горе.

-Хайде да се махаме оттук – хванах Ая за ръката, а с другата прибрах едно печено пиле от съседната маса и й го дадох.

Излязохме от кръчмата и докато гризеше пилешкото, Ая попита:

-А какво е това джедай и защо джедаите са тъпи?

„Ох, мили боже, каква стана тя” – помислих си, махнах с ръка и докато търсехме къде ще спим, казах:

-Остави това, а ако искаш ще ти разкажа още малко за учените хора.

-Хайде утре, че вече ми се спи – рече Ая – виж там има една стара плевня. Ще спим вътре, а ти я огради с призраци, че да ни пазят.

„Идеята не е лоша” – помислих си. И тъй влязохме в плевнята и вграденият материализатор превърна част от сламата в две легла. Отвън холограми на зомбита със сини очи обикаляха плевнята и от време на време тихо виеха. Никой не посмя да наближи.

На другия ден продължихме пътя си.

-Кажи сега още за учените хора – попита Ая.

-Ами добре – нагласих се на коня аз и започнах – количеството на учените хора има голямо значение за бързата направа на магиите, наречени технологии. Ако броят на учените хора е малък, те не могат да създават сложни магии. Това знаят мъдрите владетели, които гледат да намаляват по всякакъв начин броя на учените хора в земите на по-простите владетели. След което лесно ги завладяват.

-Хм, да събирам учени хора значи – подсмръкна Ая – и да се грижа за тях и да са достатъчно много.

-Да, така е – продължих аз – една технология изисква минимален брой учени хора, за да бъде създадена. На това му се казва прагово значение на брой на учените по моите земи. А когато учените хора са достатъчно много, те създават бързо магията. На това пък му се казва нелинеен ефект от големия брой учени хора.

-Прагово значение, нелинеен ефект – повтаряше Ая – а нима има толкова прости лордове, които да не знаят за праговото значение и за нелинейния ефект.

-Е, драга моя, засмях се аз – простотията ходи по хората и най-вече по лордовете. А пък целта на умните лордове е с помощта на учените хора да отнемат земите и богатствата на простите лордове. Което вероятно ще правиш и ти като пораснеш.

-Аха, да – каза Ая – и какво още ще ми кажеш за учените хора?

В това време над нас притъмня. Погледнах нагоре и не повярвах на очите си – в небето летеше дракон

-Леле, сега ще ни изгори – изпищя Ая.

-Не бой се, няма – отвърнах аз – гледай сега как ще му извадя сърцето. И пуснах вградения телепорт. След миг кървящото драконово сърце беше в ръцете ми. Но драконът не падна. Зави и кацна до нас. Засилих силовите полета на максимум.

-Ей – каза дракона – върни ми сърцето. И не се надувай – виждам силовите полета, които ви пазят.

-Хм – посмутих се аз – а ти защо не умря?

-Дълга история – рече драконът – при нас на планетата Дракслания драконите имаме по две сърца. Но с двама апапи катастрофирахме на тая жалка планета и сега чакаме да ни намерят и да ни приберат.

А на мене ми хрумна една нещо.

-Ето, връщам ти сърцето, че и кръвоносната ти система възстановявам - казах и го направих – обаче искам да направиш нещо в замяна.

-Какво? – попита драконът.

-Ще пазите с двамата си апапи това момиче и ще му помагате да събира учени хора, за да прави магии, наречени технологии.

-Ха-хаа, добре – разсмя се драконът- тъкмо ще си осмислим престоя. – И нали може да поизпържваме враговете на малката лейди, дори и когато порастне?

-Разбира се - отговорих – съставът на лордовете трябва да се подменя непрекъснато. Но пържете, печете и яжте само некадърниците. И за вас песни ще се пеят.

Драконът се развесели и блъвна огън. На пътя на огъня случайно се оказа една заблудена овца, та за обяд ядохме печено.

-Гладен съм още – рече драконът, блъвна още огън и изпече конете ни. И каза

–Ама вие не се притеснявайте, аз ще ви закарам, закъдето сте тръгнали.

-Храма на хората без лица – погледнах го намръщено аз.

-Уф, неприятно място – рече драконът, похапвайки си печен кон – и не се мръщи колега магьосник. Печеното конче е хубаво, а аз ще си трая за инопланетните технологии, с които си натъпкан. Да ви се чуди човек как успявате да поберете всичките тези технологии на толкова малко място.

-Лорд Вейдър е велик магьосник – каза Ая.

-О, да –подсмихна се драконът - И по-силен огън от мене може да бълва.

-Вярно ли? – попита Ая – я покажи.

Огледах се. На три километра от нас имаше изоставен полуразрушен замък. Пуснах материализатора и той създаде два тона тротил в центъра на замъка. След което блъвнах малко огнено топче, която прелетя трите километра до тротила. Няма да ви описвам технологиите, които ми позволиха да направя тези чудесии. Но пък взривът беше оглушителен.

-Браво майсторе – захихика драконът – тази технология, ъ-ъ-ъ, магия и аз не мога да я правя. Хайде качвайте се.

И докато слисаната Ая се съвземе, вече бяхме във въздуха. Скоро към нас се присъединиха и другите два дракона. След два часа летене стигнахме до храма на хората без лица. След като кацнахме, ни  посрещнаха внимателно (както се полага на велик магьосник ескортиран от три дракона) и преди да се разделим с Ая, седнахме да поговорим.

-Нека ти кажа още нещо за учените хора – започнах аз  - И при тях има майстори, чираци и калфи и доста чираци и калфи трябва да има, иначе майсторите не могат да създават нови магии с достатъчна бързина. Казвам ти всичко това – продължих аз – защото ще срещнеш лордове, които се правят на джедаи…

-На тъпи джедаи, нали – прекъсна ме Ая.

-Да, правят се на тъпи джедаи. И мъчат да съкращават чираците и калфите, че били неефективни. Но така намаляват ефективността на майсторите.

-Че това при нас и децата го знаят – каза Ая. – Ей, много тъпи са тия лордове – джедаи при вас. Ако бяха тук, веднага щях да им отрежа главата! Хак, хак – размаха Ая сабята си.

„Да-а-а, средновековието си има някои предимства” – помислих си аз и погледнах към храма. На портала на величествената каменна постройка имаше надпис на местния език – „Всички трябва да умрат”. Ая ме видя, че чета надписа и каза:

-И най-лошите лордове, които преследват магьосниците, правещи технологии, умират.

-Вярно е – отвърнах аз – Даже един мъдър магьосник по нашите земи на име Планк казал веднъж, че противниците на една идея не се разубеждават – те умират. Та докато не измрат некадърните лордове, няма да има оправия.

-А аз ще събирам учените хора и ще им помагам да правят магии, с които да превзема земите на тукашните некадърни лордове – каза Ая. – А некадърен лорд без власт е по-долу и от прасе и почти винаги бива убиван.

-Така е – позамислено казах аз – Властта прави ръцете на лорда дълги и силни. Без власт лордът не може да се мери дори и със селяните, които са навикнали на трудния живот и с яките си ръце спокойно могат да го удушат.

-Трябва да влизам вече – каза Ая и погледна чакащите я монаси в ризници. – Но разбрах какво трябва да правя с лордовете и с учените хора. Едните трябва да умрат, а другите трябва да се събират и пазят, защото произвеждат магии.

-Е - засмях се аз – така се става кралица.

 И целунах Ая по челото, след която тя влезе в храма, където щяха да довършат обучението й. Драконите тръгнаха да  се заселват в близката планина, а до кладенеца на храма стоеше и ме чакаше моят зелен приятел.

-Лорд Вейдър – ти надмина очакванията ми – през смях каза човечето – тъп джедай значи и хоп – при прасето с главата надолу. Имаш чувство за хумор. Ама видя ли какви готини сини мълнии излизат от ръцете, а! Хайде да си ходим – каза човечето и щракна с пръст. И в следващия миг вече бяхме  в кабинета ми.

-Като заплащане ще ти оставя нещичко от технологиите –подхвана да приказва човечето - Но ти всъщност не използва много от тях. Можеше да станеш 20 метра с увеличителя на размер например. Както и да е – хайде довиждане и до нови срещи.

-И нови срещи ли ще има – почти изохках аз.

-Ами да - каза човечето – славата ти вече се носи из Галактиката. Хайде чао.

И  изчезна (при това без мирис на тамян). А аз дълго се чудих какво ли ми е оставило  от технологиите. Докато един ден отидохме да нагледаме тъщата. На която й бяха докарали кубици дърва за зимата. Които трябваше да се цепят. От мене разбира се. Казват, че учените хора били със слаби ръце. Затова чак се учудих на себе си, когато купчината дърва бе нацепена за половин час.

„Я-я-я, зеленият приятел ми е оставил малко сила в ръцете” – помислих си. В същото време козелът на тъщата ме бутна с глава. Едва не паднах. Ядосах се и му набих един удар между очите. За мое учудване, въпреки огромната  способност на козлите да издържат удари по главата, козелът на тъщата се срина на земята. Погледнах юмрука си и помислих:  „Бреей, доста сила ми е оставил в ръцете зеленият хитрец”. Козелът се посъвзе.

-Тъп джедай – казах му – аз съм зетят на господарката ти!

-Ме-е-е-е – жално измрънка козелът.

-Виновен си, я – скарах му се през смях и отидох да обсъждам с тъщата тънкостите на готвенето на бавен огън.  А там някъде из дълбините на Галактиката моят зелен мениджър договаряше следващите ми пътешествия. Пък вие вероятно се сещате как се произнася „Всички трябва да умрат” на Остероса. Ами по същия начин, както се произнася и на Вестероса – валар моргулис.

Всички знаят за участието на България в Първата световна война. Малко обаче се знае, какво огромно общонационално усилие е то, както и че то е венецът и лебедовата песен на българското Възраждане.

http://www.gofundme.com/yf7f7f7g

През 2015 година ще се навършат 100 г. от включването на България в Първата световна война. Този повратен момент в историята, и решителен за съдбата на Европа и света, е белязан от възобновени надежди за националното ни обединение, които изправят цялата нация на бойна нога и я поведоха сред пожарите на всеобхватния конфликт.

Тази, както и предишните емблематични годишнини, е на път да бъде напълно пренебрегната от държавните институции, което е национален позор за всички нас. Все още текат безумните дебати, дали въобще да бъдат възстановявани разрушените от комунистите мемориални плочи на Софийските пехотни полкове. При това положение ние, от екипа на списание „Българска Наука“, се чувстваме длъжни да направим нещо, за да не потъне годишнината в забрава.

По тази причина решихме да заснемем филм, чрез който от една страна да отбележим и почетем събитията, а от друга – да ги припомним на българите, които изглежда са ги позабравили. Както и да покажем собствената си гледна точка за случилото се пред чуждестранната аудитория, а тя е или незапозната, или запозната предимно с гледната точка на враговете ни – победители, която естествено ни представя в тъмна светлина.

Вече имаме натрупан опит и успехи в тази насока с филмите „На нож!” (2012) и „Трагедия и слава” (2013) създадени със същите подбуди по случай годишнините от Балканските войни.
Подобно на тях предстоящият филм ще бъде документален, с информативна насоченост, представяща общия ход на събитията и военните действия, както и любопитни и вълнуващи случки от тях. Но също така и патриотична и поучителна, целяща обективно да разгледа проблемите и да направи необходимите изводи от тях.
Предвижда се да бъде показан богат архив от снимки, документи и видеокадри от епохата. Евентуално театъра на бойните действия да бъде онагледен, чрез съставяне на интерактивни карти. Както и зрелищно да бъде пресъздадена атмосферата на бойното поле и тогавашното ежедневие, чрез заснемане на историческа възстановка с помощта на клуб „Традиция”.

В продукцията ще бъдат заснети най-бележитите съвременни експерти по историята на тези войни в България, а ако имаме късмет може да поканим и сръбски такива, за да ни разкажат и как са изглеждали нещата от тяхна страна.
Ще бъдат подготвени английски субтитри, за да могат и чуждестранни зрители да го гледат в интернет.

По план филмът за Първата световна война ще бъде разделен на 3 части от по около 1 час продължителност. Тази година първата част ще бъде посветена на включването на България във войната и разгромът на Сърбия през 1915 г. Догодина – разгромът на Румъния от 1916 г. и битките на северния фронт. А по-нататък и още една част посветена на продължителните и тежки боеве по Солунския фронт срещу войските на Антантата, края на войната, последиците и поуките.

Първата част на филма трябва да бъде готова до есента и на 14 октомври да се състои премиерата му в София. Прожекцията му ще бъде тържествено честване на случая, съпроводено с дебати и дискусии по темата. Ще бъдат направени прожекции и в други градове, с филмът ще бъде направен на диск, както и предишните и съответно предложен за учебно помагало в училищата. Накрая, разбира се ще бъде пуснат и за свободно гледане в интернет.

Както вече отбелязахме съвременната българска държава пари за подобни начинания не дава, по европейските проекти също не се отпускат заклеймявайки ни като нетолерантни или полит-некоректни. Така че ще се наложи да действаме със собствени сили и средства. А те както и свободното ни време за такава дейност са силно ограничени, така че разчитаме на помощта единствено от страна на Вас – тези българи, които не са забравили паметта и завета на прадядовците си отпреди 100 години.

Колкото повече пари съберем за проекта и колкото повече хора и организации се съгласят да ни съдействат за него, толкова по-хубав ще бъде крайният резултат.

От екипа на списание „Българска Наука”

Моля, помогнете за реализирането на тази идея!

http://www.gofundme.com/yf7f7f7g

или

Сметката е в левове:

Банка: Обединена Българска Банка
IBAN: BG86UBBS80021047720930
BIC: UBBSBGSF
Сдружение "Форум Наука" - за Българска Наука

Можете да се свържете с нас на admin@nauka.bg
Благодарим 

България е домакин на 13-та Международна олимпиада по лингвистика

през 2015 г.

Google е спонсор на мащабното събитие, което ще се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли

Фондация „Америка за България” осигурява дългосрочната подкрепа за подготовката и участието на олимпийските отбори по природни науки в международни състезания и олимпиади

България ще бъде домакин на тазгодишната Международна олимпиада по лингвистика. Събитието ще се проведе в Благоевград между 20 и 24 юли, обединявайки 28 държави от целия свят. Най-способните ученици от различни нации ще премерят знания в полето на лингвистиката, справяйки се с трудни задачи на непознати за тях езици. „Олимпиадата по лингвистика се провежда за трети път в България. Радваме се, че броят на участниците е толкова голям и се надяваме съревнованието да завърши в полза на българския отбор, който се подготвя усилено за предстоящото състезание“, споделят от СРООПН. Основни спонсори на събитието са Фондация „Америка за България“ и компанията Google. Други спонсори са компаниите Walltopia, Chaosgroup, Coca-Cola и Bulpros.

Традиционно в Международната олимпиада по лингвистика участват два отбора от всяка държава. Тази година съставите на българските отбори са следните:

Отбор 1:

Тина Владимирова Владимирова, 10. клас, СМГ "Паисий Хилендарски", София

Надежда Димитрова Димитрова, 10. клас, 128. СОУ "Алберт Айнщайн", София

Борислав Иванов Георгиев, 11. клас, 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес", София

Валентин Руменов Димов, 10. клас, 91. НЕГ "Проф. Константин Гълъбов", София

Отбор 2:

Данаил Николаев Пенев, 12. клас, Първа английска езикова гимназия, Варна

Радина Добромирова Добрева, 12. клас, МГ "Д-р Петър Берон", Варна

Здравко Пламенов Иванов, 8. клас, СМГ "Паисий Хилендарски", София

Ралица Стефанова Дарджонова, 12. клас, СМГ "Паисий Хилендарски", София

Ръководител на отбора от 2003 г. насам е инж. Александър Велинов - преподавател по лингвистика в столични училища от 1998 г., председател на секция „Математика и лингвистика” към Съюза на математиците в България от 2008г., председател на Организационния комитет на Международната олимпиада по лингвистика 2015 г.

Олимпиадата, която е под патронажа на президента на Р България ще се проведе в Американски университет в България, Благоевград.  Подготовката на националния отбор по лингвистика протича в Центъра за подготовка на олимпийски състезатели към МОН.

Програма на събитието:

-          Откриваща церемония - 20.07.2015 г. от 16:00 часа

-          Два състезателни дни – 21.07.2015 г. и  23.07.2015 г.

-          Закриваща церемония и награждаване - 24.07.2015 г. от 15:00 часа

Националният олимпийски отбор по лингвистика

Български отбори са се състезавали във всички издания до днес и успехът им се измерва в общо 38 медала – 10 златни, 11 сребърни и 17 бронзови. Освен това имаме три първи места в отборното класиране, 10 награди за най-добро решение и 17 почетни грамоти. Трима български ученици са ставали абсолютни световни шампиони, като Иван Добрев е единственият двукратен световен шампион в историята на олимпиадата. Тези заслуги правят България третата поред държава в ранглистата за всички времена веднага след Русия и САЩ.

Хайнц Волфганг Шнауфер (1922-1950) - Най- резултатния нощен пилот изтребител във военната авиация с 121 победи носител на Рицарски кръст с дъбови листа мечове и диаманти.

На 16ти Февруари 1945 г. британското пропагандно радио(Soldier's Radio Calais) го поздравява по случай 23ят му рожден ден. Радио станцията специално поздравява летците от NJG 4 позиционирани в Gutersloh с песента "Das Nachtgespenst"(The Bogeyman) пряко свързана с прякора даден му от британските екипажи - "Призрака от Сен Тронд" (The spook of St. Trond).

На тази снимка на Плутон, заснета на 9-ти юли и получена на 10-ти юли, се виждат геологични структури - многоъгълен терен и сложни граници между по-светлите и по-тъмните области. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

На снимката - реакцията на екипа, когато горното изображение бе получено на Земята.

В началото Плутон се виждаше като точка в небето. След това той се виждаше като мъгляво петно. Най-накрая той ни се разкри като комплексен свят с характерни геологични структури, включително тъмна ивица, известна под името "Кит".

На най-новата снимка от "Ню Хърайзънс", която бе получена вчера, на 10-ти юли, екипът реагира с радостни възгласи, защото никога не сме виждали Плутон по този начин! За пръв път се виждат конкретни геологични характеристики.

"Ние сме достатъчно близко, за да можем да започнем да забелязваме геологията на Плутон", съобщава ученият Кърт Нийбър от мисията "Ню Хърайзънс". Той е особено силно заинтригуван от сивия регион над "опашката"на "кита". "Това е уникален преходен регион с множество динамични процеси, които си взаимодействат, което го прави от особен научен интерес".

Това последно изображение, заснето на 9-ти юли, показва Плутон с резолюция от 27 километра на пиксел. На това изображение се вижда страната на Плутон, която винаги е обърната към Харон.

"Сред структурите, които предварително идентифицираме на това ново изображение, са многоъгълни структури, комплексна ивица от терен, разпростираща се източно-североизточно през планетата,  която е около 1000 мили дълга, и комплексен регион, където светъл терен се среща с тъмния терен на кита", смята ръководителят на мисията Алан Стърн. "След девет и половина години полет, струваше си да чакаме за Плутон"!

Източник: НАСА

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Тази снимка бе заснета на 11 юли от автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс". Това е последната и най-детайлна снимка на полукълбото, което е обърнато към Харон. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

Опитайте се да запомните тази снимка. Това ще е най-детайлната снимка, с която ще разполагаме за десетилетия напред на полукълбото на Плутон, което е обърнато към луната Харон. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс"направи своята последна снимка на това полукълбо. Твърде жалко, че скоро няма да се очертае възможност да го видим по-отблизо, за да могат тези мистериозни черни петна да бъдат заснети по-детайлно и тяхната природа да бъде разгадана.

Големите черни петна са с диаметър 480 километра. Засега ние можем да кажем единствено, че петната са с еднакъв размер и са по-сложни, отколкото се считаше първоначално. Границите между тях и околния терен са неправилни и ясно видими.  Но при тази резолюция не можем да кажем със сигурност дали петната са плата, долини или просто вариации на цвета при гладък терен...

"Ню Хърайзънс"вече няма да се върне към тази половина на Плутон. По време на голямото събитие, на 14 юли, когато е облитането на Плутон, автоматичната междупланетна станция ще мине едва на 12 500 километра от повърхността на планетата! Тогава "Ню Хърайзънс"ще се намира откъм страната на срещуположното полукълбо, което съдържа онези загадъчни структури, известни до този момент под имената "Сърце"и "Кит". Телескопичната камера на "Ню Хърайзънс"ще успее да направи първите снимки с много висока разделителна способност на Плутон, като в определени зони ще могат да се различат дори малки обекти на планетата с размер около 100 метра!!!

Но много малка част от повърхността на Плутон ще бъде заснета с такива детайли. Мисия "Ню Хърайзънс"не е орбитална, нито спускаема. Тя ще направи просто едно кратко облитане в рамките на 24 часа, на 14-ти юли. В рамките само на едно денонощие ще трябва да бъдат събрани множество научни данни за Плутон.

С това човечеството ще достигне до момент, в който всички 9 класически планети (от Меркурий до Плутон) ще са посетени от космически апарати и изследвани.

Голямо постижение, с което ще можем да се гордеем!

Снимките, направени от "Ню Хърайзънс"до този момент, могат да бъдат свалени от тук: http://pluto.jhuapl.edu/soc/Pluto-Encounter/index.php

Източник:

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

5 медала за националния отбор от Международната олимпиада по физика 

Отборът пристига днес в 20:50 ч. на Терминал 2,  Летище „София“

Със завоювани 5 медала се завръща oлимпийският национален отбор по физика. След успешното представяне по време на 46-тата Международна олимпиада по физика, която се проведе между 5 и 12 юли на екзотичната дестинация – Мумбай, Индия, българските надежди спечелиха за страната ни 2 сребърни и 3 бронзови медала, съобщиха от СРООПН.   

 Медалистите в състезанието са:

1. Константин Карчев, Американски колеж, 12 клас - сребърен
2. Ангел Шерлетов, ПМГ Казанлък, 12 клас - сребърен
3. Радостин Димитров,  ПМГ Казанлък, 12 клас - бронзов
4. Бойко Воденичарски, I АЕГ София, 12 клас - бронзов
5. Христоско Чаушев, СМГ, 12 клас - бронзов

 С изключение на Христоско Чаушев, всички състезатели имат опит в международни олимпиади, провеждани в предишните години. Ръководител на отбора е Виктор Иванов – доцент във Физическия факултет на СУ. Ръководител на олимпийския отбор по физика от 2000г. Бивш международен олимпиец по физика. Втори ръководител е Мирослав Абрашев - доцент във Физическия факултет на СУ.

Международна олимпиада по физика

В състезанието участват 86 държави с общ брой състезатели - 390. Международната олимпиада по физика се учредява през 1967 г. България участва във всички 45 издания на олимпиадата от тогава насам. До 2014 г. българските ученици са спечелили за страната ни общо 14 златни, 34 сребърни и 57 бронзови медала. Изключително постижение за България е абсолютното първо място на Иван Иванов на XIV Международна олимпиада по физика през 1983 г.

Определяне на дата от страна на България за старт на преговорите по присъединяването на Македония към ЕС и стабилизиране на добросъседските отношенията между двете държави

Българското кранче на доверие към Македония секна през горещото лято на 2006г , посредством недвусмислените предупреждения, отправени към Скопие от президента Георги Първанов и външния министър Ивайло Калфин, че отпуснатият кредит от безусловна подкрепа за членството на малката ни комшийка в ЕС и НАТО е изчерпан и занапред родното поощряване ще бъде функция от желанието и успеха на република Македония да възприеме и следва една нормална политика на добросъседство. А последните капчици, наподобяващи пресолени сълзи, се източиха през 2007г , когато Джордж Буш пристигна в София на посещение на своя колега и адаш, който обърна и без това дефицитното му внимание върху негативната политика на Македония, спрямо любезното ни отечество. Първанов явно е открил допирни точки между официалната според него антибългарска позиция на македонското правителство, протеста за регистрацията на ОМО Илинден-ПИРИН за т. нар. македонско малцинство у нас, чиято поправка в доклада по присъединяването ни целеше да бъде препречен пътя на България към Европейския съюз в последните месеци на 2006г и футболните хулигани, излели гнева си в началото на 2007г над плочата на Мара Бунева и събралите се около нея българофили. През март 2008г , когато България призна независимостта на Косово, кранчето беше окончателно затегнато и съвсем сухо, защото това външнополитическо решение хич не се понрави на специалните служби и антидемократичните среди в Сърбия, поддържащи контакти с представители на македонския елит и работещи за влошаване на отношенията от двете страни на Осоговската планина. Към края на 2008г България предлага да бъде подписан нов договор, базиран на съвместната декларация между двете държави, датираща от 22-ри февруари 1999г , неговото приемане и приложение би направило възможно оказването на българско съдействие за евроатлантическата интеграция на Македония. Уви, вече е твърде късно и предложението бива игнорирано. През 2009г самата българска общественост узна, че водите са изтекли, благодарение на казуса Спаска Митрова, която е осъдена на три месеца затвор и губи попечителство над дъщеричката си Сузана, не за друго, а защото, видите ли, е македонска гражданка с българско самосъзнание(с двойно гражданство от 2007г). Така казусът от битов се превръща в политически и съдебният процес става прозрачен. Случилото се с Митрова метонимично обяснява положението на Балканите: сърбин оплодява македонка с двойно гражданство, възприемаща себе си като българка, ражда се детето им Сузана, бракът се разпада като Югославия, ходът на делото скарва България и Македония(майката и настроената против нея дъщеря), от което печели само Сърбия(таткото), а Гърция продължава сардонично да настоява, тя да кръсти детето, докато албанският кантон в Македония си пее все по-весело О! Сузана. Сега, по време на тази безпрецедентна криза в съседството между двете страни, белязана с инциденти, сполетели български делегати в Скопие, МВнР може само да си спомня за жизнерадостното шуртене на кранчето, пълнило с доверие най-дълбокото езеро на Балканския полуостров още от 15-ти януари 1992г , когато България първа в света признава Македония като пълноправна република, продължило да тече през 1999г , с решаването на езиковия спор и признаването на македонския за официален книжовен език, както и по време на гражданската война там през 2001г , когато Радините вълнения на Петър Стоянов вземат връх и той е готов да се превърне в рицаря с бляскава броня като изпрати танкове и оръжие на слабо екипираните тогава македонска армия и полиция; та се стигне чак до заявката на Македония за членство в ЕС от 17-ти декември 2005г. Прекрасни мигове, за жалост, останали в историята. Но, почакайте, има надежда, аз познавам един водопроводчик. Той е винаги спретнат и носи син гащеризон, известен е по-целия свят със своето качествено двадесет и седемзвездно обслужване. Ала за да пристигне на мястото на аварията и да реши проблема, пострадалите са длъжни да изпълнят следните изисквания:

Първо ще започна с нужното, което България е желателно да стори или да си спести, за да бъде по-добър съсед спрямо Македония оттук нататък:

1. Разрешаването на казуса, свързан с македонската идентичност не трябва да бъде условие от българска страна за започването на преговорите с Македония, защото идентичността няма нищо общо с добросъседството. Дали югозападните ни комшии ще са крипто-българи, антични македонци, сърбомани, албаномани, гъркомани и др. няма значение, важното е да цари разбирателство между двете държави. Махленската интерпретация на ситуацията по предстоящото вероятно присъединяване на Македония към ЕС, че сега е дошъл моментът българското правителство да предпиеме мерки цайтнот и да притисне македонското, докато то не усвои „кипърската формула” една нация-две държави и не спука шарените балони на „многовековната македонска история” би осуетила всякаква дипломация, най-малкото защото е предхождана от 20 години, изпълнени с мълчание, двоякост и колебания по отношение на македонската идентичност от страна на родните управляващи, т.е. би върнала България две десетилетия назад в миналото, и защото Македония за разлика от Кипър е своеобразна ябълка на раздора, тъй като всички нейни съседи проявяват интереси към различни аспекти от нейната идентичност. Дилетантското заклинание Признаваме държавата, не признаваме нацията прокълна България на вечно недоволство относно македонската идентичност и сляп стремеж към дисекцията й и нито БАН, нито евентуално влизане на Македония в Европейския съюз са в състояние да развалят проклятието. Понеже човек каквото и да каже за македонската идентичност, все ще сбърка. Историците на воля могат да оспорват същността на македонците, но ако българските държавници се присъединят към тях, както е напът да стане, това само ще засили отрицателния стереотип за българите, че са окупатори и ще вкара Македония и България в порочнен кръг от взаимни обвинения.

2. Да се нормализират националните медии. Да се възстанови кореспондентския пункт на БНР в Скопие, защото понастоящем дори българските дипломати не добиват прецизна информация за случващото се в Македония в икономически, политически и социален план и се явяват неподготвени на дискусии с македонските си колеги, защото са черпили информация от спорни, недобронамерени и лъжливи източници. Това са наблюдения на Любчо Нешков и Борян Йовановски. Ако не се вземе инициатива, скоро България ще бъде хваната в нарушение на част от клауза 9 на съвместната декларация от 22-ри февуари 1999г. За да има диалогичност в отношенията България-Македония трябва да има плурализъм и в самите медии, които култивират реалността. Първият пример, идващ на ум, за предаване, което често засяга Македонския въпрос, а представя само една гледна точка е Памет българска, така аудиторията му бива убеждавана, че българските история, идентичност, самосъзнание са без никакво съмнение обективни и верни, а македонските не са и трябва да бъдат разобличени. Поредицата на БТВ репортерите по темата Македония също не се слави с особена диверсификация, като изключим епизода за филма Трето полувреме, в който беше подкрепена сериозно и македонската теза и то не само от режисьора Митревски, а от евреи. Но като цяло, ако човек следи трилогията, ще остане с впечатлението, че в Македония можеш да си представител на всяка друга националност, но ако афишираш, че си българин, свършено е с теб и че там върлува постоянно антибългарска пропаганда, всеки ден българи биват репресирани и т.н. В Македония се нарушават правата и на цигани и на албанци и на турци и на самите македонци, както и в България се нарушават правата на определени етнически групи, всеки може да си направи справка в Хелзинския комитет. Предрасъдъци, стереотипи и краен национализъм ще съществуват винаги и навсякъде, защото са част от човешката природа. Истината е, че няма да бъде открит лек за тях. Българските медии, обаче изваждат на показ няколкото драматични случая на българофобия и нарушаване на човешките права на сънародниците ни в Македония и ги тръбят, а игнорират хиляди други, при които са пострадали различни етноси, така че да изглежда, че в Македония се нарушават най-много правата на хората с българско самосъзнание. Защо БТВ репортерите не направят репортаж, свързан с живота на лицата, самоопределили се като македонци в България? Защо липсваше диалог в отразяването на случая Спаска Митрова по българските медии? Бяха представени само версиите на Спаска и майка й, отсъстваше тази на бившия съпруг Воислав Савич. Акцентираше се върху застрашеното майчинство, българското гражданство и липсата на хуманност в процеса, а не върху това, дали Митрова е отговорен родител или не и дали е извършила закононарушение, или напротив, невинна е. Лицата: ВикторКанзуров, Драги Каров, Мариан Ризински, Мирослав Ризински, Миле Йовановски, Виолета Младенова и семейство Здравески са българи от Македония, репресирани поради изявеното си българско самосъзнание. Те са уволнявани от работа и някои са лежали в затвора по техните думи несправедливо, само защото са българи. Но отново липсва отразяването на македонската позиция. Македонските работодатели, които са ги уволнили, обвинителите имисъдиите са длъжни да аргументират решенията си пред българските медии, за да има обективност. Аналогично изразена е и новината от първите дни на януари 2013г за новогодишния обиск на шестима души с двойно македонско-българско гражданство. Пак се наблюдава едностранно представяне на фактите. Задържаните са обискирани грубо, без заповед, иззети са лични карти, паспорти(не пише точна бройка или има разминаване в данните) и медицински удостоверения,под съмнение, че са били фалшиви, претърсените са разпитвани два-три часа. Не са отразени мотивите на полицията в Струмица, която е действала по искане на съдия изпълнител, понеже от влизането на България в ЕС е зачестила търговията с фалшиви български паспорти и неавтентични персонални документи за изваждането им в Македония, които в случая са били над сто. Българските сдружения в Скопие, на които заподозрените са се оплакали, че македонската полиция ги е заплашила да не напускат страната и да не уведомяват българското посолство, отказват коментар след като разбират, че задържаните са виновни. Но родните медии вече са изкарали шестимата светци и изкупителни жертви, фокусирайки се върху българското им гражданство, страховитата практика със слагане на чувал на главата и полицейския „произвол”, а не върху основанията за него и намерените доказателства. В заключение, българските медии, освобождавщи се от наличието на контрааргументи от македонска страна рискуват да бъдат обвинени в периферен начин за оказване на убеждаващо въздействие, който е най-характерен за пропагандата. По нашите медии се появява само Любчо Георгиевски от време на време, но той е по-голям българофил от българите. Целевите публики ще си изградят впечатлението, че няма противоположни тези, или поне не заслужават уважение, щом не се излъчват. А сред тези публики са и, предполагам, българските дипломати, които има опасност да поведат преговорите за определяне на дата по егоистичния модел, за да избегнат когнитивен дисонанс, т.е. вие в Македония водите антибългарска пропаганда и политика, а ние не водим антимакедонска политика и у нас няма пропаганда против Македония, вие репресирате хора с българско самосъзнание в Македония, а ние не репресираме македонците в България, как ще ги репресираме като дори не сме им признали етноса, та те са си заблудени българи, не отпадна ли текста за македонското малцинство в проектодоклада на ПАСЕ за България, не се ли отсъди, че ОМО Илинден и ОМО Илинден-ПИРИН са противоконституционни, не виждате ли, че ние сме добрите, а вие сте лошите, ние поставяме условията, вие ги изпълнявате и т.н. Ако българската дипломация прояви такива двойни стандарти, преговорите са обречени. Очевидно има причини да сме осъдени неколкократно в Страсбург от ОМО Илинден-ПИРИН, задето не е разрешено регистрането й, преди е било забранявано и на симпатизанти на ОМО Илинден да се събират в зали, да честват исторически събития на българска територия, някои от тях са бити от полицаи, заради лепене на плакати(за справка БХК Правата на човека 1994-1995). Единичните случаи на ксенофобия и бомбастичните изказвания на политиците Тодор Петров и Андрей Ковачев, раздути от медиите, не бива да се превръщат в главните фактори за влошаването на взаимоотношенията.

3. Да се провеждат в България повече дискусии от сорта на България и Македония сега накъде?, състояла се на 10.01.13. в Червената къща. Може и в Македония, но България е нужно да поеме инициативата, понеже тя е страната направила рязък обратен завой в политиката си спрямо съседската. Гражданските общества, неправителствените организации, интелектуалците и журналистите би трябвало да са акумулаторите на двете държави. За какво добросъседство може да иде реч, щом тези звена не обменят идеи, не се срещат и не се толерират едни други. Антагонизмът между тях е в състояние да се преодолее само с помощта на подобни конструктивни дискусии лице в лице, които евентуално да заченат българско лоби в Македония и македонско в България. Защо те не бъдат по-чести явления при положение, че няма нужда от преводач и двата народа са толкова близки и неразривни?

Изискванията, с които Македония е необходимо да се съобрази за подобряване на съседството си с България и получаване на дата за преговори по присъединяването й към Европейския съюз от страната ни са следните:

1. Най-прагматичното условие, което Македония е длъжна да изпълни, за да започнат преговорите по присъединяването й към ЕС е да пристъпи към изграждане на своята част от жп линията София-Скопие. След като републиката получи 46,4 млн евро от ЕБВР за довършването й през август 2012г , нейното стоителство е запланувано да стартира началото на пролетта. През 2009г български финансови специалисти изчислиха, че държавите от района губят по няколко милярда евро годишно, поради недоизградената транспортна мрежа на коридор номер 8. В миналото проектът е бил отлаган най-вече по икономически причини. Сега, когато българската част е готова и Македония има средствата, от другата страна на Осогово не трябва да се концентрират върху депортираните във вагони на БДЖ македонски евреи през ВСВ, а върху жп линията на бъдещето. Дано македонското правителство да проумее значението на транспортната инфраструктура за добросъседските отношения между двете републики и да спре, да търси заобиколни пътища в пряк и в преносен смисъл. България и Македония са съседи и като такива се нуждаят преди всичко от материална връзка, защото често физическите разединения, довеждат до разриви от всякакво друго естество.

2.Държавният пазарен инспекторат в Македония, Съветът за радиоразпръскване и македонското Министерство на Културата да разрешат на Кейбълтел, да предложи на клиентите си „Пакет добросъседство”. У нас по презумпция се приема, че българският бизнес в Македония страда в сравнение с гръцкия. Не във всяко поприще е така, например, в последните години българската фирма Кейбълтел купи правата на 13 кабелни оператора в Македония и предложи бърз, евтин и леснодостъпен интернет на пазара. За съжаление, след оплаквания от анонимни абонати, на кабелния оператор му бе забранено да излъчва канали на български език, с изключение на Планета и Фен тв. Идеята за евентуален „Пакет добросъседство” на Кейбълтел, включващ не повече от пет български програми, който да бъде предложен като избираем на македонските кабелни потребители би била чудесна. Така българите в Македония ще са доволни, а македонците ще могат да експериментират. Добросъседството ни ще бъде напълно заздравено, когато започнем да заспиваме на едни и същи канали пред телевизорите си.

3. Да се спазят трите условия, формулирани от министъра на външните работи Николай Младенов(1.Подписване на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, което да почива върху декларацията от 1999г и да отговаря на европейските стандарти 2. Изграждане на необходима инфраструктура за засилено сътрудничество, като се създадат съвеместни работни групи за укрепване на отношенията ни в ключови области 3.Създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания) Нека се има предвид, че действащото македонско правителство нарушава съвместната декларация от 22-ри февруари 1999г. Нарушенията са най-видни в клаузите 7, 8, 9, 11.

След като тези изисквания бъдат изпълнени и Македония и Гърция разрешат спора си, трите страни ще организират обща среща, на която еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле ще присъства. На нея ще бъде определена дата за началото на преговорите по присъединяването на Македония към ЕС, стига републиката да е готова и във вътрешнополитически плани да отговаря действително на всичките 35 преговорни глави от въпросника за разширяване, което ще прецени Фюле и вече конкретно, ако пратениците на България и Гърция са убедени, че обстоятелствата в Македония противоречат на някоя глава и приведат конкретни примери, Фюле и ЕК ще се съобразят и ще издействат проучване.

Всеки исторически дебат, на който съм присъствал е активирал емоционални нагласи. А според аксиомата, когато в политиката емоцията е главен подтик, то тогава я грози провал. При положение, че трима български президенти не са проявили емоционална интелигетност по отношение на Македония, е от особена важност настоящата външна политика на България да бъде полог на разума, а не на чувствата. Тоест, колкото по-малко условия за обективизиране на македонската история поставя България, толкова по-плавно ще протекат преговорите. Известно е, че всяка култура се нуждае от герои и мъченици, за да просъществува и македонската не прави изключение. Тя има своите герои(Скопие 2014) и своите мъченици(депортираните от нацистите македонски евреи, увековечени във филма Трето полувреме). Проблемът е в това, че героите и мъчениците на Македония не са натурални както българските, а са „генетично модифицирани”. 21-ви век е векът на генно модифицираните култури(във всяко значение на думата). Колкото и противници да имат, ще продължат да набират сила, застрашавайки конвенционалните им евквиваленти и ще печелят привърженици, убедени, че именно те са 100% натурални. От традиционните зависи, дали ще се приспособят към пазара, наситен с нов вид конкуренти и ще започнат да отделят паритетни средства за реклама, връзки с обществеността и ще встъпят в „бой с факти и документи” или ще останат под облака на отрицанието, където има място само за тях. Пожелавам за в бъдеще на българските историци и дипломати да реагират докато „македонската история” е още в лабораторията, какъвто беше случаят със средновековните ръкописи, защото излезе ли от нея е късно. Шансът написаното в македонските учебници по история относно България да бъде променено и страната ни да бъде представена в по-положителна светлина е също толкова малък, колкото в българските учебници по история да не пише „турско робство” или „владичество”, а „присъствие” и от читанките ни да отпаднат някои Ботеви стихове и дадени глави от Под игото, в случай, че Турция постави подобно щение за добросъседство пред България. Противопоставянето е неизменна част от изграждането на всяка идентичност, неприятно е, когато тази идентичност се базира само на него, но в крайна сметка, поведението на Македония е донякъде разбираемо. Целите на Трето полувреме и Време разделно са еднакви, колкото и налудничаво да звучи, а именно опълчване чрез изкуство срещу минал асимилатор, който още фигурира в настоящето и то в непосредствена географска близост. Георги Раковски също се е занимавал с възвеличаваща пропаганда, която се води на принцип, сходен с този на днешните македонски апотеози. Различието е единствено в епохите, което според мен е неоснователна отлика, поради цикличния маниер на времето, предполагащ повтарящи се процеси.

Източници
http://news.ibox.bg/news/id_857666082
http://novinar.bg/index.php?act=news&act1=det&mater=MzgwMDsyOA==
http://www.glasove.com/sled-147-godini-mozhe-bi-shte-ima-zhp-liniya-sofiyaskopie-22125http://profit.bg/news/Sanktsii-zaplashvat-Kejbultel-v-Makedoniya-zaradi-upotrebata-na-bulgarski-ezik/nid-9887.html
http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1261866538-Pozitsiyata_na_Bulgaria_za_Makedoniya.html
http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1906216260-Pecheli_ili_gubi_Makedoniya_ot_pozitsiyata_na_Bulgaria_za_chlenstvoto_y_v_evrosayuza.html
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1706268
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5467771
http://novinite.bg/articles/17334/Utrinski-vestnik-Todor-Petrov-makedonskiyat-Bojidar-Dimitrov
http://www.youtube.com/watch?v=hd3VPrcPOHo&list=UUt-dCp1ZCr50uSfmCVEMN9w&index=24
http://news.bpost.bg/story-read-8419.php
http://www.youtube.com/watch?v=OCCoCPXvu5w
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1523837

 Тази снимка на Плутон бе заснета от "Ню Хърайзънс"на 13 юли 2015 г. в около 23:00 ч. българско време. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

 Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс"се свърза със Земята!!! Облитането на Плутон е успешно!

 Потвърдителният сигнал бе получен на Земята рано тази сутрин, в 3:52 ч. българско време. Той съдържаше информация за здравословното състояние на "Ню Хърайзънс"и малко научни данни от инструмента PEPSSI. Данните за здравословното състояние показват, че всичко е протекло по план, двигателите са използвали толкова гориво, колкото им е било нужно по план, не е имало неочаквано рестартиране на компютрите и най-важното - записващите устройства на космическия апарат са пълни със снимки и множество научни данни!!!

 Въпросът, който си задават всички, разбира се, е кога ще видим най-новите снимки на Плутон с висока разделителна способност. Свалянето им ще започне в около 15:31 часа българско време и завърши в 22:25 часа. Късно вечерта или рано сутринта на следващия ден ще разполагаме с тях!

  http://www.space-bg.org/

 http://www.cosmos.1.bg/

източник:  GSU
резюме: Мигът най-накрая настъпи: след пътешествие продължило десетилетие, космическата сонда New Horizons e напът да се срещне лице в лице с Плутон.Буквално летейки по-бързо и от изстрелян куршум, совалката трябва да извърши сложни маневри и да мине съвсем тихо преди учените на Земята да научат нещо, твърди астроном.

 Дългоочакваният момент най-накрая настъпи: след пътешествие продължило десетилетие, космическата сонда New Horizons e напът да се срещне лице в лице с Плутон. Буквално летейки по-бързо и от изстрелян куршум, совалката трябва да извърши сложни маневри и да мине съвсем безшумно преди учените на Земята да разберат нещо, казва астроном от GSU.

 Себастиан Лепин доцент по астрономия поясни, че прелитането на New Horizons към Плутон е един вид „мисия за папараци”.

 Ще мине покрай него и ще снима бързо понеже не може да спре рече той- и сетне си отива.
  Това, което прави срещата още по-изнервяща е, че освен дистанцията, която космическата сонда трябва да спазва и ограничената й маневреност, апаратът трябва да избере едно от двете или да прави наблюдения или да препраща данни- но не и двете едновременно. New Horizons работи едва на 200 вата мощност, достатъчно за да снабди с енергия само няколко старомодни крушки, нажежаващи жичките си до почервеняване.

 Това, което се е случвало досега е следното, мисията е изпразвала банките си памет, за да складира данни,каза Лепин. Ще изпрати една последна акуратна и добре изпипана снимка на Плутон специално за нас и тогава ще има временно спиране на предаването- ще прави снимков материал поне за още 48 часа преди даже да започне да ни изпраща пак обратно каквито и да било сведения.
 Имайки се предвид, че космическият апарат не може да спре и камерите му не могат да се движат, той все пак може да се извие и извърти с цел да наблюдава Плутон и по-малките му луни- Харон, Никс и Хидра и да насочи предавателя си обратно към Земята. Трансмисията на данни ще бъде болезнено бавна- един килобит на секунда, хиляди пъти по-бавно от която и да било компютърна или клетъчна мрежа на Земята.
  Сондата ще селектира само един процент от излезлите изображения- две дузини или нещо такова- за да ни ги препрати в следващите седмици,твърди Лепин, ще бъде през Септември или Ноември, когато всичките снимки ще могат да стигнат до нас.

 Източник: Горният материал е преработен от материали, осигурени от Университета в Джорджия и тези материали могат да бъдат стилизирани по отношение на съдържание и обем.

Източник: НАСА

Резюме:  Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му. Учените, работещи по мисията, откриха, че е с диаметър от 1,473 мили(2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с  разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI(Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за достигане до това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди:  Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.


Портрет от последното доближаване. Плутон и Харон излагат на показ поразителен цвят и контраст на яркостта на това комбинирано изображение от 11-ти Юли, показващо черно-бели изображения с висока резолюция, заснети от LORRI, оцветени с данните на Ралф, събрани от последното завъртане на Плутон. Цветните данни, биващи върнати обратно от космическия апарат сега предстои да обновят тези снимки, довеждайки цветовия контраст до по-ярко изразен фокус.

Мисията Ню Хорайзънс на НАСА отговори на един от най-основните въпроси относно Плутон, а именно на този, касаещ размерите му.

Учените , работещи по мисията откриха, че е с диаметър от 1,473 мили(2,370 км), като че ли малко по-голям от множеството предшествуващи откритието приблизителни изчисления. Изображенията, придобити с  разузнавателния снимачен апарат с дълъг обсег LORRI(Long Range Reconnaisance Imager), бяха ползвани като база за правене на това изчисляване. Резултатът потвърждава това, което вече се беше подозирало и преди:  Плутон е по-обширен от всички останали познати обекти в Слънчевата система, намиращи се отвъд орбитата на Нептун.

„Размерите на Плутон са били причина за дебати, датиращи още от самото му откриване през 1930. Ние сме подбудени най-сетне да закопаем този въпрос” спомена ученият, участващ в задачата Бил Мъккинън от университета в Уошингтън, Сейнт Люис.
 Пресметнатата наново големина на Плутон означава, че неговата плътност е малко по-ниска от това, което преди се смяташе за нея и фракцията лед във вътрешността на планетата е малко по-висока от предполагаемото. Също така, най-ниският слой от атмосферата на Плутон, наричан още тропосфера е по тънък и плитък, отколкото се мислило, че е.

 Измерването на размера на Плутон е било предизвикателство продължило десетилетия поради усложняващи фактори, произлизащи от атмосферата му. Неговата най-голяма луна Харон е лишена от солидна атмосфера е нейният диаметър е бил по-лесен за определяне с използването на наземни телескопи. Наблюденията на Ню Хорайзънс потвърждават предишните приблизителни пресмятания,  751 мили(1208 км) на ширина.

LORRI се е фокусирал върху две от по-малките луни на Планетата- Никс и Хидра.

„Знаехме си още от времето, когато замисляхме нашето прелитане, че ще бъдем в състояние само да изучаваме малките луни в детайли едва за няколко дни преди най-близкото приближаване.” Рече главният р ъководител на изследването Алън Стърн от Югозападния Институт за изследване Боулдър Колорадо „Сега, дълбоко навътре в Плутониевата сфера на влияние, този удобен момент е настъпил”.

Никс и Хидра бяха открити с помощта на телескопа Хъбъл през 2005. Дори и за Хъбъл те изглеждаха като светлинни точки и по същия начин изглеждаха и за Ню Хорайзънс допреди финалната седмица от приближаването до Плутон. Сега, последните изображения заснети от LORRI показват изглеждалите умалени преди спътници не като точици, а като видяни достатъчно добре луни, за да добият мярката на собствените си размери. Никс се очаква по изчисленията да бъде 20 мили(около 35 километра) на ширина, докато Хидра по груби изчисления е 30 мили(приблизително 45 км) на ширина. Тези размери водят учените от мисията до заключението, че техните повърхности са доста ярки, може би, поради наличието на лед.

Какво остава за двете малки луни на Плутон Керберус/Церберус  и Стикс? По-малки и неясни от Никс и Хидра те е по-трудно да бъдат измерени. Учените, ръководещи мисията би трябвало да са в състояние да определят техните размери с помощта на наблюдения, които Ню Хорайзънс ще извърши в рамките на прелитането и ще предаде до Земята към по-късна дата.


превод Александър Павлов
източник  http://www.sciencedaily.com/releases/2015/07/150714101141.htm

Източник: НАСА
Резюме: Ню Хорайзънс се сдоби с възхитителни нови изображения на Плутон и на голямата му луна Харон, които карат композиционното им разнообразие да изпъкне. Тези не са действителните цветни образи на Плутон и Харон- те са изложени на показ тук в прекомерни цветове, улесняващи забелязването на отликите във външните материи, изграждащи повърхностите им и в особеностите на всяко от двете планетарни тела.

Датиращата от 13-ти юли 2015 картина на Плутон и Харон е представена в неистинни цветове, за да направи разликите в повърхностната материя и отличителните им черти лесни за забелязване. Беше получена от инструмента „Ралф” на космическия кораб на НАСА Ню Хорайзънс, ползвайки три филтъра за добиване на цветна информация, която е преиначена на изображението. Това не са истинските цветове на Плутон и Харон и привидната дистанция между двете тела е била намалена в името на това да бъдат показани от перспективата на два обекта, които са един до друг. Снимката разкрива, че яркият участък на Плутон, който е под формата на сърце, включва райони, които се отличават по цветни характеристики. Западният дял, скроен сякаш е сладолед във фунийка, бива издаден в прасковен цвят на тази снимка. А една шарена област отдясно(на изток) изглежда синкава. Даже в предела на северната полярна шапка, в горната част на изображението, редица различни нюанси на жълто-оранжево загатват за иначе неуловими несъответствия в състава на двете тела. Площта на Харон бива разглеждана с използването на същия прекомерен тип цвят. Червеното на тъмната северна полярна шапка на Харон се приписва на въглеродни вещества, включително и категория от химически съединения, наречени толини. Шарените краски на по-ниските географски ширини посочват разнообразието от видове терени на Харон. Тази снимка е направена в 3:38 сутринта (северноамериканско източно време) на 13-ти юли и получена на Земята в 12:25 по обяд, един ден преди най-близкия досег до Плутон по време на приближаването.

 Ню Хорайзън се сдоби с възхитителни нови изображения на Плутон и на голямата му луна Харон, които карат композиционното им разнообразие да изпъкне. Тези не са действителните цветни образи на Плутон и Харон- те са изложени на показ тук в прекомерни цветове, улесняващи забелязването на отликите във външните материи, изграждащи повърхностите им и в особеностите на всяко от двете планетарни тела.

Картините са добити с използването на три от цветовите филтъра на инструмента „Ралф”. Ню Хорайзънс разполага със седем научни инструмента на борда си, включително Ралф и Алис, чиито имена, връщащи ни в миналото, защото са взети от „Младоженци на меден месец”, популярна серийна ситуационна комедия от 50те години на миналия век.
„Тези снимки онагледяват това, че Плутон и Харон са несъмнено комплексни светове. Има куп неща, случващи се тук” каза Уил Грънди- помощник-изследовател на Ню Хорайзънс  от Обезрваторията Лоууел, намираща се  във Флагстаф, Аризона САЩ. „Нашият отбор, разучаващ композицията на повърхността, работи на възможно най-бързи обороти, за да идентифицира субстанциите в различните райони на Плутон и да разнищи процесите, случили се, за да ги оставят там в този вид, в който се намират в момента.
  Цветовите сведения помагат на учените да разберат молекулярния състав на ледовете по повърхностите на Плутон и Харон, както и възрастта на геологическите особености, като например кратери. Те са в състояние да ни кажат също така неща относно измененията в повърхността, причинени от капризите на „космическото време” като радиацията.
 
Харон е също толкова шарен

Повърхността на Харон бива наблюдавана като се ползва същия преувеличен цвят. Червеното на тъмната северна полярна шапка на Харон се дължи на въглеводорода и други молекули, група от химически съединения, носещи названието толини.
Поради дистанцията от 3 милярда мили на данните им отнема около 4 часа и половина, за да достигнат Земята, даже и със скоростта на светлината, ще са нужни около 16 месеца за това всички научни сведения от Ню Хорайзънс да бъдат приети и съкровищната находка от тази мисия ще се изучава с десетилетия за в бъдеще.
  В 7:49 сутринта северноамериканско време на 14-ти юли Ню Хорайзънс набра скорост, задминавайки Плутон с 49,600 км в час с апаратура, съставена от седем научни инструмента. Както беше планувано, Ню Хорайзънс се изолира и мина в неведение докато профучаваше през Плутоно-Хароновата система, напълно зает с мисията си да набира данни. Екипът на Ню Хорайзънс си отдъхна с облекчение, щом космическият апарат „се обади вкъщи” точно в 9:02 вечерта на 14-ти юли(американско време). Космическата одисея до ледовитата планета джудже завършва встъпителното разузнаване на Слънчевата система.

за подробности и контакти:

 #PlutoFlyby
https://www.facebook.com/new.horizons1
превод от английски: Александър Павлов

Българският отбор спечели два сребърни и един бронзов медал на Международната олимпиада по математика в Тайланд 

Отборът пристига на 17.07. в 08:45 часа на Летище София Т2

С два сребърни, един бронзов медал и две почетни грамоти се завръщат младежите от отбора по математика след успешното представяне на 56-тата Международна олимпиада по математика, която се проведе между 4 и 16 юли в Чианг Май, Тайланд, обявиха от СРООПН. Регистрираните отбори за участие в олимпиадата тази година бяха 114 на брой. 

Състезателите в отбора и носители на отличия са:

1.       Любен Стефанов Личев, МГ Плевен, 12 клас – сребърен медал

2.       Деница Христова Маркова, СМГ, 11 клас – почетна грамота

3.       Александър Чергански, СМГ, 11 клас – бронзов медал

4.       Виолета Николаева Найденова, СМГ, 10 клас – сребърен медал

5.       Емилиян Иванов Рогачев, СМГ, 12 клас

6.       Александър Антонов Тенев, СМГ, 12 клас – почетна грамота

Всеки от тях се е състезавал на международни олимпиади и предишни години.

Техни ръководители са проф. Петър Бойваленков от ИМИ, БАН - преподавател в Природо-математическия факултет на ЮЗУ, изпълнителен директор на списание „Математика“ и ръководител на отборите по математика от 2003 и д-р. Емил Колев - доктор на математическите науки, доцент в ИМИ, БАН - ръководител на националните отбори по математика от 1999.

МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА

Международната олимпиада по математика е първата олимпиада по природни науки. Създадена е през далечната 1959 г. в Румъния. България, Унгария и Румъния са единствените държави, които са участвали във всички издания на олимпиадата от създаването ѝ до днес, като през 1966 г. и 1975 г. страната ни е била домакин. Шестима ученици между 10 и 12 клас всяка година представят страната ни на престижното състезание.

До 2015 г. на Международната олимпиада по математика българският отбор е завоювал 53 златни, 104 сребърни и 102 бронзови медала. 

Във Великобритания на 1930-те, момчетата напускали училище на 14 години за да работят. Много от децата на работническата класа се препитавали от работата си във фабрики или на строежи.

Войнишката работа е била виждана като много по-бляскава професия, и когато войната избухва през 1939, отчаяната вербовъчна кампания намира много момчета готови да се включат във войската–въпреки, че не са били на 18 години.

Тук разкриваме историите на две такива момчета:

Бил Едуардс

Бил Едуардс тогава 16 годишно момче работещо във фабрика, работа която му се виждала скучна, прекарал първите 4 години от войната в Уелс като евакуиран. Завръщайки се в Лондон през 1943 и търсещ приключения той решава да се присъедини към армията.

„На 17 и половина съм, сержант“ казва той на вербуващия офицер който приел думите му за чиста монета. Майката на Бил била ужасена, че малкия й син иска да стане войник.

Първоначално Бил се обучава във Мейдстоун, където е бил закачан заради очевидната за всички непълнолетност. Но когато се прибрал вкъщи в униформа той почувствал невероятно чувство на гордост. „Крачех към вкъщи въобразявайки си, че съм лошото момче на квартала,“ казва той.

Бил е бил пехотинец в 1ви батальон, част от Уорчестърския полк. Прекалено малък за да издържи на суровите тренировки той е пратен в лагер за войници изоставащи във физическата подготовка.

Навършвайки 17, Бил все още е бил недостатъчно голям за да бъде изпратен на война. Но Нормандския десант наближавал и никой не задавал въпроси. Бил назначен като носач на носилка и трябвало да събира ранените от бойното поле и да решава кой трябва да бъде оставен да умре.

 Първата битка за Бил била атаката над Моуен: „Бяхме точнозад пехотата, клекнали в едно царевично поле. Гледахме как някой падаха пронизвани от куршуми и отивахме при тях. Когато има толкова много паднали по бойното поле, сам трябва да преценяваш кого да спасиш първо. Остави човека с куршум в крака и спаси този с шрапнел в гърба.“

17 годишно момче спасявало живота на ръководителите си: „Ей ме на17 годишен хлапак, носещ старши офицери, мъже в края на 20-те и 30-те си години. Държах ги в ръце и се грижех за тях. Казвах им ‚Късметлия си‘…знаейки много добре, че това може да е последния им ден на Земята.“
          
С идването на юли, Бил е вече на предните линии в две от най-свирепите битки от Нормандската кампания -  Хълм 112  и Монт Пинкон, 3 дни почивка за 2 месеца боеве.

“Учудващо е колко бързо 17 годишно момче закоравява да става безразличен към случващото се, а свиква с него. Свиква се с раните и смъртта около теб…"

“Започваш да си задаваш въпроса защо си жив, когато толкова много други мъже около теб умират. Със събуждането сутрин идва и мисълта‚ Може би този ден е денят?‘“

По-късно в битката за Елст през септември 1944 г., Бил преживява най-яростната и неумолима битка досега, но оцелява. Докато мъртвите нарастват, Бил наблюдава и направлява зелените момчета на полето.

“Бях ли побъркан? И да и не. Вземете предвид, че бях нещо като калпазанин. Не бях много добре образован. Присъединих се към армията. Издържах базовата тренировка и след три месеца се научих да карам мотоциклет, бронетранспортьор и да стрелям с всевъзможни оръжия. Бях изключително щастлив. Наслаждавах се на тези неща, но боевете бяха нещото което не харесвах.

“Бях на 12 когато войната започна, бях на 18 когато тя свърши. Хората ми казват, ‚детството ти е отлетяло‘. Не е отлетяло; просто беше прекарано по различен начин-спасявайки човешки животи.“

Стан Скот

Завладян от чувство на патриотизъм след битката за Британия през 1941, Стан Скот тогава на 15 години лъже, че е на 18 за да се включи във войската. По средата на обучението му обаче майка му узнава и той е изпратен вкъщи.

На следващата година, навършил 16, той се записва за втори път и започва да охранява аеродруми в Кент. Отчаян в желанието си да се включи в бойните действия той се присъединява към командосите.

На 18 Стан най-накрая се включва в бойните действия при десанта в Нормандия: „ Слязохме на брега. Спуснаха рампите. Бум! Следващото нещо което помня е някой да казва, ‚Ставай Скоти, не си ранен‘. Станах и започнах да тичам.

“Двама мъже покрай мен бяха ранени.  Много тела бяха пръснати покрай мен и другарите ми. Веднага дойчовците започнаха да ни обстрелват с ракети."

По време на безмилостните боеве в следващите няколко седмици, Стан се превърнал в закоравял не подаващ се на стреса войник. „Никога не съм си помислял, че ще се срина психически-бях прекалено обигран.”

Седмици по-късно в града Honfleur Стан е ранен и изкаран извън бойното поле. По времето когато той се е възстановил, неговата част вече се е завърнала в Англия.

Но в 1945 той се завръща на бойното поле за финалните битки от войната - кампания, която го отвежда в сърцето на вражеската територия и право в концентрационния лагер Берген-Белзен. Там се запознава с лондончанина Лен Честър, който се записва в морската пехота само 13 годишен…

Източник: http://www.historyextra.com/

Археолози са идентифицирали находка, която може да е най-стария фалшив зъб в Западна Европа.

Зъбния имплант идва от добре обзаведена с дървени предмети погребална камера от Желязната епоха, принадлежала на жена която е открита в Ле Шен, северна Франция. Жената, която е била между 20 и 30 годишна, когато е починала е имала желязнa топлийка на мястото на горния си резец. Възможно е металното парче да е част от изкуствен зъб направен най-вероятно от дърво или кост, материала какъвто и да е бил, най-вероятно е изгнил. Откритията са публикувани във научния журнал “Antiquity”.

Гроба е един от 4-те женски гроба намерени в района на Шампаня-Арден и датира от около 3-ти век преди Христа. Погребалните камери са съдържали солидно количество дървени вещи, които са знак на келтската култура “La tene”, процъфтявала в Централна и Западна Европа по това време. "Останките бяха в много лошо състояние,“казва Джулиъм Сегуин, открил скелета на младата жена през 2009.,"Останалите зъби си бяха на мястото. И после забелязах парчето метал. Първата ми реакция беше: Какво е това?“

Зъбите са били занесени на анализ. Г-н Сегуин в последствие осъзнава, че жената имала 31 вместо 32 зъба и снимките направени по време на разкопките показват металното парче на мястото на липсващия зъб. Тази снимка показва зъбите и желязното парче намиращо се в ляво. "Факта, че има същите размери като зъбите, означава, че това е било дентална протеза-или поне опит за такава,“казва Сегуин.

Има причини да се съмняваме в успеха на протезата, казва Сегуин. Първо шанса желязото да корозира в тялото го прави неподходящ за дентален имплант; титаний е материала използван в модерните версии. Второ, отсъствието на стерилни условия по време на този период означава, че желязната топлийка може да причини абсцес, последван от инфекция, която да причина кончината на човека носещ я. Лошото състояние на останките не позволява да заключим дали импланта е играл някаква роля в смъртта на жената. И докато находката е най-стария имплант в Западна Европа, то не значи, че преди това не е имало. Изкуствени зъби са намирани в Египет и Близкия Изток от преди 5,500 години.

Етруските от северна Италия са неоспоримите майстори на зъболечението през трети век преди Христа. Много от изкуствените зъби намерени в етруски гробници обаче, са вероятно поставени там след смъртта за да се запази облика на починалия. Учените не могат да отхвърлят теорията за след смъртно поставяне на изкуствения зъб и в този случай. Но казват, че има няколко доказателства сочещи, че импланта е поставен докато жената е била още жива. Но си остава невъзможно да се каже дали парченцето метал е държало зъб направен от дърво или кост, и двата материала са се разградили в киселинната почва. 

В журнала “Antiquity”, Сегуин заедно с няколко други съавтори от университета в Бордо пише, че погребенията са „на хора от елита загрижени за външния си вид“. Отбелязват същото така, че погребенията съвпадат с период в който келтските гали са били в контакт с етруската цивилизация намираща се в северна Италия. Етруските са известни с майсторството си в сферата на зъболечението, въпреки че изкуствените костни зъби поставяни на златни обръчи са по-различен подход в лечението от този практикуван в Галия.

http://www.bbc.com/

Новите мисии, които НАСА планира до Марс, за да положи основите за по-сложни научни експедиции, изискват все по-масивен кораб с все по-голям полезен товар и продължителен престой на Червената планета. Жизнено важно за кацането му е намаляването на скоростта на спускане към повърхността.

Сегашната технология за намаляване на скоростта при приземяване, има корени още във програмата „Викинг“ на НАСА. Програмата е в основата на приземяването на два апарата на Марс през 1976 г.. Парашутът, използван от машините е бил използван и през 2012, за да приземи робота “Curiosity” на Марс.

НАСА предпочита да използва челното съпротивление на атмосферата (atmospheric drag), за да пази ракетните двигатели и да пести гориво, които биха били нужни за финалните маневри при приземяване. По-тежките апарати в бъдеще обаче ще имат нужда от  по-големи устройства за челно съпротивление, за да ги забавят – и тези устройства ще трябва да могат да се разгръщат при изключително големи скорости, за да могат да запазят товара и екипажа. Устройството се нарича свръхзвуков забавител и ще бъде проверявано в серия стратосферни тестове, с които да се докаже годността му за бъдещите мисии на Марс.

Три устройства са в процес на разработка. Първите две са свръхзвукови аеродинамични забавители - много големи, издръжливи, подобни на балон устройства, които се надуват около апарата и го забавят. Тези забавители големи, едното е 6 метра, а другото 8 метра в диаметър. В процес на разработване е и парашут с диаметър 30.5 метра който допълнително забавя скоростта на приземяващия се апарат. Всяко едно от тези три устройства ще е най-голямото от своя вид, движещо се с по-голяма скорост от тази на звука.

Тези нови устройства за челно съпротивление могат да спомогнат за увеличаване на полезния товар от 1.5 метрични тона към 2 до 3 метрични тона, в зависимост от вида надуващ се с въздух забавител и комбинирането му с парашутите. Друг плюс е, че ще бъде увеличена височината на кацане (т.е. точката, от която кацането или забавянето започват) с 2-3 километра, увеличавайки повърхността която може да се изучава от апарата. Също така ще бъде подобрена точността на радиуса на кацане, от 10 километра към 3 километра. Всички тези фактори ще увеличат възможностите на машините и хората да изследват  Марс.

Екипът подготвящ, устройствата ще ги тества неколкократно – с нормална скорост и със свръхзвукова – високо в земната стратосфера, симулирайки навлизане в стратосферата на Марс. Свръхзвуковите тестове ще бъдат проведени през 2014 и 2015 година в Хавай.

На 28 юни 2014 екип на НАСА е провел успешни летателни тестове с апаратите, като са покрити всички поставени задачи.

Източник: http://www.nasa.gov/