Карина Ангелиева е заместник-министър на образованието и науката в България
Ден на отворените врати EUCYS 2019 – https://www.facebook.com/events/384359109121785/
Café Scientifique – „The Value of Science for the Future“ – https://www.facebook.com/events/563130790892718/
https://www.facebook.com/events/384359109121785/
Програмата вижте тук: https://eucys.eu/programme/
Opening ceremony at Inter Expo Center (IEC).
Запознайте се с отбора, който ще представи България на EUCYS 2019
Автор: Росица Ташкова-Качарова
Jonatan Carl Persson, Evaporation desalination with industrial waste heat, Sweden
От 13 до 17 септември България е домакин на международното състезание за млади таланти в науката EUCYS. Вие също можете да посетите събитието и да разгледате щандовете на младите изследователи на 16 септември, понеделник в Интер Експо Център до 16 ч. Какъв по-подходящ начин да отбележите началото на новата учебна година?
Нека надникнем още сега в света на тези млади таланти. В следващите редове ще ви запознаем с малка част от всички (общо 100) проекти.
Нов биоразградим полимер за приложение във фармацията
Този проект е разработен от 18-годишните Саба Гогичиашвили и Ниа Гогохия от Грузия. Тяхната цел е да предотвратят появата на тежките странични ефекти от някои терапии, например химиотерапията. В световен мащаб научната общност прави опити да разработи лекарствени средства, които да засягат единствено болните клетки, като същевременно не засягат здравите. За целта са необходими подходящи преносители на лекарството, които да го доставят специфично до целевите клетки. Саба и Ниа са се фокусирали върху разработката на такава капсула. Те са разрешили някои от проблемите, които възпрепятстват приложението на подобни преносители на лекарства в клиничните практики – например, стабилността. Новооткритият полимер е и екологичен, биоразградим, нетоксичен и евтин.
Е250 – тихият убиец
Проектът на Доминика Панска от Словакия е посветен на консерванта Е250 (натриев нитрит), който се използва за удължаване срока на годност на месните продукти, придава им свеж розов цвят и убива вече съществуващите върху месото бактерии. Консервантът се използва и в продукти, предназначени за деца – шунка и кренвирши, например. Доминика е проверила концентрацията му в 10 продукта за деца и 10 за възрастни. Именно в продуктите за деца тя открила най-високите концентрации.
Dominika Panska
Големият прием на това вещество е основната причина за рак на дебелото черво, но оказва влияние и върху други системи, като води до нещо подобно на задушаване на клетъчно ниво. Доминика е установила, че дневният ни прием на нитрити надвишава препоръчителните дози, поради факта, че нитрити приемаме не само чрез месото с консерванти, но и с водата и особено със зелените подправки, чието съдържание на нитрити не се контролира.
Муузика: начин за повишаване на продуктивността при кравите
Проектът на Емма Вайс Нилсен е много необичаен. Тя научава за проучване от 2001 г., което установило, че кравите произвеждат повече мляко, когато слушат бавна музика. Емма искала да разбере кои са и другите параметри на музиката, които имат значение и го постигнала. Фермерите, които участвали в проучването на Емма, забелязали още нещо интересно – кравите проявявали повишен ентусиазъм да бъдат издоени, когато има музика.
Emma Nielsen
OnMind: гривна за подпомагане на терапията при хора с психосоматични заболявания
Елиза Сегети от Италия е разработила устройство, което дава на терапевта т.нар. биофийдбек или информация за насищането на кръвта с кислород, нивото на стрес, съня, движението на пациента и други. Устройството се състои от гривна, приложение и онлайн платформа за терапевта. То записва данните за пациента и обкръжаващата го среда денонощно и ги качва в интернет платформата. OnMind е услуга от типа b2b или с други думи клиент е терапевтът, който заплаща 40 евро на месец, за да използва услугата. Това го прави по-евтин метод за проследяване на пациента от традиционните.
Как да почистим океана?
Проектът е на Ноа Сомвил, Клара Алегро и Марион Хендрикс от Белгия. Те са потърсили начин за почистване на въглеводороди или петрол от водите на океана. След като изпитали способността на различни филтри за аквариум да отстранят октан от водата, те установили, че някои филтри съдържат активен въглен и решили да опитат с него. И се получило – октанът изчезнал в присъствието на активния въглен. Момичетата намерили и начин за приложение на въглена в открито море, като изобретили специални приспособления за лодки, които да го носят…
Ноа Сомвил, Клара Алегро и Марион Хендрикс
Интерпретация на живота чрез вибрационни мотори
Manning Whitby
Менинг Харисън Уитби от Канада е намерил начин да даде нови сетива на незрящите – чрез вибрации. Изобретението му се състои от специална сензорна кутия, която незрящият носи на гърдите си и ръкав с множество миниатюрни моторчета по него. Когато сензорите отчетат приближаването до някакъв обект, те изпращат сигнал до моторчетата на ръкава, чието разположение съответства на местоположението на обекта. Например, ако той се намира отляво, моторчетата в лявата част на ръкава започват да вибрират и вибрацията се усилва с приближаването до обекта. Това устройство би могло успешно да замени кучетата водачи и бастуните. Менинг разработва още функции на устройството като гласова детекция и навигация, например. Потребителят ще може да попита къде е най-близкият ресторант и устройството ще използва приложение на телефона му, за да го открие.
Автоматичен и отдалечен контрол на автоматични телескопи за глобално наблюдение на астероиди
Проектът е на Флориан Вамоси и Петер Поса от Унгария. Те са създали метод за свързване на любителски телескопи в мрежа и управлението им по начин, който да предоставя професионални снимки и да послужи за наблюдение на близки космически обекти и за нуждите на всички научни проекти, които не изискват големи телескопи, но са им необходими много телескопи, които дълго време да са насочени към небето.
Peter and Florian
Иновативното е, че въпреки че такива мрежи вече съществуват, не всички любители имат знанията и уменията да правят снимки, подходящи за научните изследвания, а тази система прави всичко необходимо да се преодолее този недостатък.
Ефектът на антитялото Е12 при множествената склероза
Проектът е на Елиас Елиас от Израел. Според получените резултати, антитялото изглежда има потенциал да потисне заболяването без да са необходими чести инжектирания, за разлика от всички настоящи терапии. Изследването е проведено върху миши модели на заболяването.
Elias Elias
Микроорганизмите и подходящите хранителни вещества в защита на растенията от замръзване
Проектът на Ожбе Зорко от Словения е посветен на начините, по които можем да намалим загубите в селското стопанство, причинени от измръзване на растенията. Той установил, че добавянето на подходящи микроорганизми, някои от които изграждащи микориза (симбиоза с корените на растението), както и правилният баланс на хранителни вещества, осигуряват на растението защита срещу ниските температури. Ожбе е провел изследванията си върху лоза.
Ozbej Zorko
Сред другите проекти са производството на биопластмаса от естествени и лесно разградими в природата продукти, устройство за поддържане на правилна стойка при учениците, икономично обезсоляване на морската вода и приложението ѝ в индустрията, разработки в областта на историята, математиката, физиката и компютърните науки. Посещението на това събитие определено не е за изпускане!
Тъй като участниците са от цял свят, езикът за комуникация с тях е английски.
Събитието във Фейсбук – https://www.facebook.com/events/384359109121785/
Автор: Д-р Гергана Йорданова
I част
Нарастването на миграционния поток към Европа и усложнената геополитическа обстановка в Близкия Изток след 2011 г. генерираха ново предизвикателство пред икономическата и финансовата сигурност на България – навлизането и разрастването на древната система за парични преводи „Хауала“ на територията на нашата страна. По данни на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, публикувани в Годишните доклади за дейността на дирекцията през 2013 и 2014 г. [1], първите финансови транзакции от този тип, регистрирани у нас, са извършени в края на 2013 г. По-голямата част от постъпилата информация за тях е по сведения на партньорски служби. Друга част е генерирана от българското финансово-разузнавателно звено на база частични съвпадения с имената на лица, идентифицирани в ограничителните списъци на ЕС и Бюрото за контрол на чуждестранните активи на САЩ, както и с имена на лица от държави, попадащи в по-рискова категория.
От посочените документални източници, както и по публикации в медиите става ясно, че естеството и начинът на извършване на посочените по-горе операции в преобладаващата си част създава предпоставки и условия за обосноваване на хипотези за извършени „Хауала“ транзакции. При засилен мониторинг от страна на финансово-разузнавателното звено на България са засечени много на брой парични преводи на малки по номинал суми, в едни и същи дни, от различни или близки географски локации, от голяма група физически лица без видима родствена или търговска връзка помежду им. Една част от наблюдаваните лица е със статут на бежанци от Сирия, друга – в процес на получаване на такъв. Трета група хора са нелегалните икономически мигранти от Ирак, Иран, Афганистан, Гана, Тунис, Алжир, Либия, Египет, Пакистан и др. Идентифицирани са и лица, които са транзитно преминаващи през територията на Република България към Западна Европа.
Именно маркираните по-горе обстоятелства, както и тенденцията на трайно навлизане на ислямското банкиране в Европа през последните години, дават основания на българското финансово-разузнавателно звено да обоснове аргументираното предположение, че в една част от наблюдаваните оперативни случаи действително става въпрос за извършен сетълмент на пари без движение във връзка с изградени схеми от типа „Хауала“ по смисъла на Шариатската финансова система, произхождаща и действаща предимно в Арабския свят.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ „ХАУАЛА“ И „ХУНДИ“?
„Хáуала“ (в арабски حِوالة) означава „превод, прехвърляне; превод на средства; чек, депозитарна разписка“ и други производни, свързани с промяна на собственост или състояние. Коренът (h-w-l) произлиза от трите основни смислово-образуващи думи, които в арабската граматика създават различни семантични понятия – думи за „промяна“, „замяна“, „обмен“, „прехвърляне“. Когато думата „хауала“ от арабски език навлиза в езика хинди (в Индия той се изписва с азбуката „девентари“, а в Пакистан, където езикът е известен като урду, се изписва с арабската азбука), тя запазва първоначалното си значение на „паричен превод“. Същевременно, напълно естествено понятието и действието, което то обозначава, придобиват допълнителни значения като „доверие“, производни от горното значение на думата. Всичко това е показателно за начина, по който се обогатява, съществува и функционира „Хауала“ като система.
Другата дума, „хунди“ (от санскрит ਹੁੰਡੀ), има битност в региона на Средния Изток, произлиза от санскритския корен на езика „хинди“ и означава „събиране, колекциониране; предаване, отдаване“ и др., обозначавайки същото, както „хауала“ в арабския.
В значенията си думите „хауала“ (в европейските езици е приела транскрипцията и се изговаря като „хавала“, Hawala, Havala) и „хунди“ се използват за описание на древна система за прехвърляне на парични средства, съществувала дълги години в Индия още преди Христа.
Като „Хауала“ системата е повлияна от класическия ислямски закон на Шариата. Спомената е за първи път в текстовете на “Uṣūl al-fiqh” (на арабски أصول الفقه) – „Принципи на ислямската юриспруденция“ (теория, философия и законност на ислямското право) от началото на VIII век след Христа. Фикх „Al Mua`malat“ (Напомняне „Справочник за (финансови) взаимоотношения“), фетва на Аятолах Аl Uzama Syed Ali al–Husaini Seestani казва: „В случай че длъжник насочи своя кредитор да потърси задължението си към трето лице и кредиторът приеме това споразумение, то третото лице, след приключване на всички условия, става длъжник. След това кредиторът няма право да изиска дълга си от първия длъжник (2298)“[2] (след получаване на съгласието от третото лице, бел. мой).
Предполага се, че системата „Хауала“ се развива и разраства поради необходимостта от финансиране на търговията на дълги разстояния между възникващите търговски центрове през ранното Средновековие. Първи използвали Хауала-та предприемчивите търговци – керванджии, пътуващи по Великия Път на коприната между Източна Азия (Китай) и Средиземноморието. За тях системата е имала две основни предимства. На първо място, тя им служела като ефикасно средство за пренасяне на големи суми пари в брой на дълги разстояния. По този начин те се защитавали от разбойническите нападения и се освобождавали от задължението да пренасят със себе си голямо количество злато и скъпоценни камъни като средство за разплащане. Търговците не изминавали целия път (над 6 хил. км). На разстояние 10-15 км пътят разполагал със специално изградени места за търговия и размяна, вкл. и с „офис“ на системата „Хауала“.
На второ място, системата действала на принципа „отложено плащане срещу гаранция“, понеже фактическото разплащане между контрагентите се осъществявало не в момента на физическото прехвърляне (размяна) на стоките, а след това, според възможностите на страните и изграденото доверие между тях.
Именно като философия на монетарната система системата „Хауала“ повлияла активно върху развитието на гражданските и търговски отношения през Средновековието, обличайки ги за първи път в съответната законодателна форма. Във функциите си на средство за трансфер на пари в брой и на метод за отложено плащане срещу гаранция, Хауала „мигрирала“ към Европа и оказала ползотворно влияние върху търговските връзки на знаменитите италиански средиземноморски градове-републики Венеция, Генуа, Флоренция и Милано с Близкия Изток, Персия и далечния Изток. Благодарение на „Хауала“ за първи път в търговската практика на Стария континент била въведена възможността за легално прехвърляне на дълг, която до този момент била абсолютно непозната в римското право [3]. Това улеснило изключително много италианските средновековни търговци, защото им дало възможност да погасяват задълженията си чрез поръчител и така да разширят мащабите на търговията си. В последствие агентството по търговски дългове се пренесло и в гражданско-правните отношения като поръчителство по сделки с недвижими имоти.
От там в съвременното банково дело, в търговското и в облигационното право са останали производните думи “aval” (френски) и “avallo” (италиански) като „поръчителство, гаранция по дълг“. По същия начин са достигнали до нас и думите „хауаладар/хаваладар“ (от персийски – „човек, пълен с доверие“) и „потедар“ като синоним на „посредник, доверено лице, поръчител, гарант“ и като нарицателно за „човек, на когото може да се има високо доверие“.
Извънредно голям тласък за активното внедряване и развитие на системата „Хауала“ в Европа допринесли Кръстоносните походи за Освобождаване на Светите земи (IX – XI в.). Със системата рицарите се запознали още по време на Първия кръстоносен поход до Йерусалим (1095 – 1099 г.) За тях тя се оказала удобно, лесно и надеждно средство за пренасяне към Европа на натрупаните (плячкосани и заграбени) ценности.
През 1770 г. в Калкута била основана Банката на Британската Източноиндийска компания. Целта на новата кредитна институция била да прекрати нерегламентираните банкоподобни операции на сарафи и хауаладари и за защити икономическите и финансови интереси на Английската корона в търговията с Индия, вкл. и като ги монополизира (по подобие на икономическата дейност на търговското дружество). Опитът обаче се оказал неуспешен. Банката на Източноиндийската компания не само че не унищожила „Хауала“ бизнеса, а тъкмо обратното – съдействала за развиване на системата от посредници и утвърждаването й като гъвкав инструмент на паричния пазар.
През ХХ в., по време на II-та Индокитайска война (т. нар. Виетнамска война, 1975 г.) много американски войници използвали свободно „Хауала“ услугата на индийските търговци в Сайгон. За тях тя се оказала бърз и сигурен начин за изпращане на пари на семействата им в Щатите, при това с големи отстъпки в комисионите.
Поради изброените обстоятелства системата „Хауала“ и западният тип банкиране продължават да съществуват и функционират успешно като паралелни системи за парични преводи и в наши дни макар под различни наименования. В Афганистан, Дубай, Индия те са познати като „хунди“. В Ирак, Иран, Пакистан, северните провинции на Мали, Сомалия, Тайланд – „фен-куен“. Във Филипините системата е позната под името „падала“, в Хонконг – като „хуи-куан“. В някои части на Китай „Хавала“ всъщност се нарича „фен-куан“, т.е. „летящите пари“ (букв. превод) [4].
По своя modus operandi системата „Хауала“ представлява добре изградена стройна йерархично-мрежова структура от посредници. Наричат се „хауаладари“ или „потедари“. В условията на конспиративност те изпълняват функцията на сарафи и брокери на пари между лица, резиденти на различни държави, без да се извършва физическо прехвърляне (доставка) на самите парични средства. Принципът на трансферния механизъм се осъществява по силата на изграденото абсолютно доверие между тях и клиентите им, най-често по роднински или търговски връзки, а така също и в зависимост от прослойката, клана и етническата група, към която принадлежат. Самите посредници имат дребен паралелен бизнес, който „изсветлява“ „Хауала“-та им и ги прави относително защитени. За някои хауаладари изпращането и получаването на пари по този начин е не просто бизнес, а семейно занимание от десетилетия. По данни на Интерпол в Пакистан съществува фамилия, занимаваща се с „Хауала“ вече три столетия!
Хауаладари – талибани от Афганистан
Снимка: Интернет, Ройтерс
Съществуват множество предимства на прехвърлянето на средства чрез алтернативната система за парични преводи „Хауала“:
Именно заради тези ключови предимства системата „Хауала“ се използва масово. Според Шаукут Азиз, бивш финансов министър на Ислямска Република Пакистан и бивш вицепрезидент на Citi Bank New York, всяка година между 2 и 5 млрд. щатски долари влизат в страната чрез тази паралелна парична система. Тези „сетълмент“ обеми са в пъти повече от чуждестранните преводи, изпратени през традиционната банкова и платежна системи в страната [5]. Според Интерпол сумите, пренасяни чрез системата „Хауала“ в Индия възлизат на 40% от БВП на страната. Заради неформалният и в някои случаи незаконен характер на тази система и липсата на счетоводни записи за извършените транзакции е трудно да се фиксира точният сетълмент обем, макроикономическите му проекции и влиянието му върху финансовата и икономическа сигурност на държавите, на чиято територия се развива успешно „Хауала“ бизнесът.
Хунди записка за 2500 индийски рупии
Източник: Интернет, Уикипедия
От юридическа гледна точка е налице проблем със законния характер на тези парични преводи. На Изток те са най-лесният и бърз начин за превеждане на емигрантските пари за издръжката на семействата и не представляват проблем за местните юрисдикции. Същевременно обаче те са и средство за изпиране на „мръсните пари“, получени от трафика на наркотици и други криминални дейности в района на „Хауала триъгълника“ (Пакистан, Индия и Персийския залив). Различната технологична природа на системата Хауала като механизъм за клиринг, сетълмент и доставка на пари, несъответстваща на банковия надзор, на надзора върху платежните и сетълмент системи и над системите за паричните преводи в Западния свят я превръщат в реално действаща престъпна схема и в мишена за засилено наблюдение от страна на компетентните национални и международни финансово-разузнавателни органи.
Именно заради различията в юрисдикциите и правните системи по света системата „Хауала“ е предпочитан начин за обмен на парични средства между лица, които „не искат да правят впечатление“ и „не желаят да оставят следи“. Последното важи с особена сила при редица забранени от закона дейности:
Афганистански мъже на маковото поле
Източник:
http://www.rollingstone.com/politics/news/afghanistan-the-making-of-a-narco-state-20141204
Очертаните основни направления показват причината, поради която фокусът на ислямистки терористични организации (и особено на екстремистките джихадистки групировки в тях) като „Ал Каеда“, свързаният с нея „Джабхат ан-Нусра“, „Ислямска държава в Ирак и Леванта/Шаам“, „Бригадите на мъчениците от Ал-Акса“, „Ал Уакф ал Ислями“, „Ал-Ифта“, „Палестинският ислямски джихад“ и др. е насочен именно към системата „Хауала“. Имайки предвид засиления натиск върху тях от страна на глобалната антитерористична общност след 09/11 и блокиране на авоарите им в западни банки, те са принудени да се преориентират към използването на алтернативна форма на платежните системи в Европа, САЩ и Азия. Такава възможност за тях се явява именно „Хауала“.
Следствие на засиления мониторинг върху тези в някои американски щати системата „Хауала“ вече е официално призната като незаконна и правно дефинирана като типология за изпиране на пари [6] в САЩ. Според Заключителния доклад на националната комисия за терористичните атаки срещу Америка (Докладът на Комисията за 11/9) от 22.07.2004 г. част от средствата, необходими за финансовото обезпечаване на подготовката и реализацията на атентатите на 11/9 е трансферирана чрез нелегални небанкови парични преводи и реализиран сетълмент от типа „Хауала“. Самото нападение над Кулите близнаци обаче не е извършено въз основа на финансиране посредством „Хауала“, а чрез междубанкови парични преводи до офиса във Флорида на The Sun Trust Bank. Докладът уличава Бин Ладен в използването на стройна система от хауаладари, за да изпраща пари на агентите си извън Афганистан.
В резултат на извършените разследвания и засиления натиск от властите в Америка за въвеждане на редица инициативи, мерки и действия за борба срещу изпирането на пари в световен мащаб множество мрежи от хауаладари са разкрити и окончателно разбити, а срещу хауаладарите са образувани наказателни производства за пране на пари в особено големи размери. Съставен е черен списък на „Хауала“ компании, чиито активи и финансово обезпечение подлежат на незабавно замразяване и постоянно наблюдение.
Във връзка с това през ноември 2001 г. правителството на Джордж Буш-младши замразява активи на „Ал-Баракат“ и арестува по-голямата част от хауаладарите в мрежата. До началото на 2003 г. са разкрити 4 наказателни производства срещу тях, но в последствие нито едно не доказва пряко финансиране на терористи и радикална дейност в полза на „Ал-Каеда“, каквито са първоначалните съмнения. През август 2006 г. са освободени и последните хауаладари от мрежата на„Ал-Баракат“. През октомври 2009 г. офисът на компанията в Швеция е изваден от забранителния списък на ООН с терористичните организации, а банковите му сметки – деблокирани. Според Шведското национално радио ООН не дава аргументация защо е решила да извади от забранителния списък точно шведския офис на компанията. Според анализатори това решение е продиктувано от промяната в позицията на ЕС към организациите, които бързо и лесно биват включвани в забранителния списък на ООН без да има реални доказателства за забранена от закона дейност. През февруари 2012 г. с решение на Съвета за сигурност на ООН „Ал-Баракат“ и всички 17 нейни дъщерни компании са окончателно извадени от черния списък на терористи, но част от активите им остават замразени и до днес. Делото срещу компанията е окончателно приключено, а тя е официално заличена от Групата за санкции срещу „Ал-Каеда“ към Съвета за сигурност заедно с цялата мрежа от ключови дъщерни компании по отрасли (Barakat Bank of Somalia, Al-Barakat Exchange и Barakat Telecommunications Company). Въведени са нови, по-рестриктивни изисквания при откриването на банкова сметка и превод на пари в САЩ.
През януари 2010 г. офисът на The New Ansari Exchange в Кабул е затворен от The Sensitive Investigative Unit (звеното за разследване на корупцията в Афганистан) по подозрения за участие в изпирането на над 3 млрд. долара недекларирана печалба на талибаните от търговията с опиум, трафика на наркотични вещества, корупцията и политическия шантаж от висши държавни служители и военачалници [7]. Разкрити са множество парични преводи към ключови политически и бизнес фигури, вкл. роднини на президента Карзай (Махмуд, един от братята му) и на вицепрезидента Фахим (брат му А. Ф. Фахим). Установени са връзки и с колумбийските наркобарони.
От своя страна братът на президента (гражданин на САЩ и на Афганистан) заявява, че бизнесът му е абсолютно законен и не е извършвал незаконни парични трансфери извън Афганистан. Същевременно в хода на разследването е открито несъответствие между декларираните доходи и направените разходи на Махмуд Карзай и неговото семейство: нетна печалба в размер на 12, 157, 491.00 щатски долари с активи на стойност 21,163,347.00 щатски долари и пасиви за 9, 006, 106.00 щатски долари при деклариран общ годишен доход на цялото президентско семейство от едва 400 хиляди долара.
Американски медии твърдят, че сомалийските пирати също използват системата „Хауала“ за трансфер и изпиране на получените от откупите парични средства до целия свят, най-често до Кения, където тези операции нито се регистрират, нито парите подлежат на данъчно облагане. Според публикация в The Wall Street Journal [8] през 1998 г. хауаладар в Пакистан е оказал нерегламентирано съдействие при финансирането на терористичните атаки срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания.
Според проф. Никос Пасас, експерт по международни престъпления в Temple University и консултант на редица световни правителства на лице са данни, че системата „Хауала“ се използва и от терористичните групи в окупираните територии на Кашмир в Хималаите, както и от паравоенната организация на Тигрите за освобождение на Тамил Еелан в Шри Ланка. „..За тях тя е най-лесният, удобен, практичен и евтин начин да прехвърлят пари до всяка точка на света без да бъдат проследени“, казва проф. Пасас [9].
БЪРЗО, ЛЕСНО, УДОБНО ИЛИ КАК РАБОТИ СИСТЕМАТА „ХАУАЛА“?
Преводът на пари е изключително опростен. Клиентът-изпращач, резидент на страна „Х“, установява контакт с доверен хауаладар в своята страна и му предава малка сума пари в брой с уговорката същата да бъде предадена на клиента-получател, резидент на страна „Y”. Освен сумата в брой клиентът-изпращач предава на хауаладара и таен идентификационен код (парола, кодова дума, буква, комбинация от цифри и букви, дори жестове и мимики), който трябва да бъде назован от клиента-получател. Именно кодът е първата отличителна особеност на Хауала „сделката“.
Срещу минимална комисиона (втората отличителна черта) хауаладарът на клиента-изпращач се свързва с друг доверен хауаладар (местен в страната на клиента-получател), дава му информация (идентификационният код и сумата на превода) и поема ангажимент да уреди този дълг на по-късен етап. Междувременно клиентът-изпращач се свързва с клиента-получател и му съобщава идентификационния код. С получената информация последният отива при местния хауаладар и срещу назоваване/изпълняване на правилния код получава сумата (вж. Фиг. 1).
Фиг. 1. Схема на трансгранично посредничество при прехвърляне на парични средства по системата „Хауала“
Възможно е клиентът-изпращач и/или клиентът-получател да заплати минимална комисиона за услугата. Същата в повечето случаи автоматично се удържа от изпратената/получената сума. По думите на хауаладар от Афганистан, действащ в района на Куета (провинция Белуджистан, Пакистан) „цената“ на една „Хауала“ операция може да бъде:
Според Камран Мумтаз, редактор в ежедневника “The Daily Mashriq” в Куета, големите печалби в „Хауала“ бизнеса идват от валутно-курсовите разлики и флуктуациите на валутния пазар, както и от големите такси при трансгранично прехвърляне на крупни суми пари на „стратегически клиенти“:
Освен комисионата, третата отличителна характеристика на Хауала „сделката“ е степента на доверие между контрагентите. Именно благодарение на високата доверителна база се извършва фактическото безпрепятствено прехвърляне на средствата. Хауаладарът на клиента-изпращач „дължи“ като дълг (текущ кредит) сумата на хауаладара на клиента-получател. От своя страна, хауаладарът на клиента-получател се доверява на хауаладара на клиента-изпращач, че сумата на сделката (т.е. дългът/текущият кредит) действително ще бъде уредена на по-късен етап.
Най-често до физическо прехвърляне на парите (уреждане на сумата) изобщо не се стига тъй като всеки брокер-хауаладар може да изпълнява функциите както на изпращач, така и на получател на пари многократно в рамките на деня. Поради това „счетоводно изравняване“ на позициите им (клиринг на паричния сетълмент при Западния модел на платежни системи) може да бъде извършено по всяко време чрез нова Хауала операция, огледална на вече реализираната такава. Но до такава „обратна“ операция в повечето случаи въобще не се стига тъй като по презумпция хауаладарите се ползват с високо доверие помежду си.
Следствие на динамичните промени в геостратегическата среда за сигурност в резултат на конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка и изместването на посоката на движение на бежанските и миграционните потоци към Западна Европа е налице видоизменена „технология“ на modus operandi на стандартната“ Хауала транзакция. Често срещани вече са случаите, при които клиентът-изпращач изпълнява едновременно ролята и на клиент-получател. Така на практика се оказва, че клиентът „А“ изпраща пари пак на клиента „А“, т.е. на себе си (за разграничение ще го наречем клиент „А-прим“ – вж. Фиг. 2).
Фиг. 2. Схема на модифицирано трансгранично прехвърляне на парични средства по системата „Хауала“
Именно това е начинът, по който бежанците от гражданската война в Сирия и нелегалните икономическите мигранти от провалените държави в Близкия Изток и Северна Африка финансират своето дълго пътуване към Западна и Северна Европа, САЩ и Руската федерация. Мащабите на финансовата империя, която се изгражда посредством каналите за миграция, трафик на хора и износ на тероризъм чрез заплащане на дължимото по системата „Хауала“ тепърва ще бъдат очертавани и анализирани от експертите. Несъмнено обаче същите вече представляват и ще продължават да бъдат сериозна заплаха за националната сигурност на редица държави по света, както и за регионалната сигурност в конфликтните райони и транзитните страни. Разрастването на „Хауала“ бизнеса представлява реална заплаха и за нормалното функциониране и реализиране на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС.
След близо едногодишно разследване на холандската прокуратура съвместно с Европол на 18 септември 2015 г. в Айндховен, Нидерландия е разкрита мащабна трансгранична мрежа за трафик на хора от Гърция, Италия и Австрия към „Долната земя“ [10]. Арестувани са 35-годишен сирийски гражданин със статут на бежанец и 26-годишният му племенник като организатори на международна престъпна група. 35-годишният сириец е посочен като организатор на транспорта и логистиката и диспечер на колите и шофьорите. 26-годишният му племенник е уличен в „подбора на бежанците“ в Австрия и Унгария. Заедно с тях е арестувана и жена, тяхна роднина, заподозряна в управлението на получените от мигрантите пари, както и 27-годишен мъж в Будапеща – местният „тартор“ на групата. Иззети са огромно количество фалшиви документи за самоличност, издадени от европейски държави, както и няколко мобилни устройства и лаптопи с информация за мрежата от хауаладари и трафиканти.
Разследването се води от Службата на Главния прокурор на Кралство Нидерландия в сътрудничество с полицията и прокуратурата в Унгария, Германия, Австрия, Италия и Европол. Според наблюдаващия прокурор групировката е финансирана чрез солидни парични трансфери на неидентифициран брой „подземни банкери“ (холандското название на системата „Хауала“), разположени на територията на цяла Европа с централен офис в Айндховен, Холандия. По информация на NOS само задържаният сирийски бежанец е натрупал приблизително 120 хиляди евро за 1 година. Но в последните няколко месеца „търсенето“ на услугата е довело до ударното увеличение на доходите му до 20 хиляди евро седмично!
Схемата на разкритата в Холандия група изглежда по следния начин. Специално подбрани „набирачи“ в Сирия издирват бежанци за трафикиране през Балканите към Европа. В съответните „сборни пунктове“ (Атина, Будапеща, Виена и Милано) „клиентите“ се групират по 10-15 души и се избира път за тяхното придвижване. От своя страна, бежанците „депозират“ при местен сирийски хауаладар от мрежата на групата (или на такъв, намиращ се на сирийско-турската граница) преди тръгване между 9 и 12 хиляди евро авансово в брой на човек в зависимост от крайната дестинация и избрания маршрут. Посочват и държавите, през които избират да преминат, срещу което получават информация за името и местонахождението на местните хауаладари от мрежата.
Вариантите за придвижване са два: Източният (в който попада България) и Южният Средиземноморски маршрути. Въпреки че Южният е по-рискован заради препятствията в Средиземно море (често завършващ с удавяния преди бреговете на гръцките и италианските острови) и по-скъп заради повечето граници, които се преминават, мигрантите го предпочитат. За сравнение, Източният Средиземноморски маршрут е по-кратък и по-евтин, но преминава през България, където мигрантите се „маркират“ от властите и затварят в центровете за настаняване на бежанци до получаване на статута на бежанци или експулсирането им обратно в родината им.
Независимо кой от двата маршрута избират бежанците, те дължат „такса“ за транзитното си преминаване на местните трафиканти, платима в брой посредством местните хауаладари от мрежата. „Ценоразписът“ изглежда приблизително така:
Когато клиентът (мигрант или бежанец) се установи на територията на съответната държава, има два начина да „изтегли“ част от авансово внесената сума и да се разплати на трафиканта. Първият е като отиде лично при местния хауаладар и я изтегли, след което я предава на местния трафикант. Вторият е когато местно „поемно“ лице, доверено на трафиканта отиде при хауаладара и срещу назоваване на тайния код изтегли дължимата сума и автоматично „изчисти“ задължението на мигранта към местния трафикант. След което транзитното преминаване през територията на съответната страна продължава към съседната държава до достигане на крайната дестинация – Западна и Северна Европа, Руската Федерация и Америка.
Чрез така изградената стройна система от хауаладари и трафиканти, удачно разположени на „горещите транзитни точки“ в Европа (гръцките острови Кос, Лесбос, Лерос, Самос, Агатониси и Родос, както и Атина и Парга; италианските острови Сардиния и Лампедуза, както и Милано; и Виена и Будапеща в Централна Европа) рискът от носене на крупни суми в брой се елиминира. Съответно, заплащането на дължимото на каналджиите по маршрута се извършва веднага, на място и без забава. Според Европол през 2015 г. на територията на Стария континент действат над 30 хиляди трафиканти на бежанци, а бизнесът им генерира по около 300 млн. евро месечно чиста печалба, необлагаема с данъци поради „сивата икономика“, в чиито територии попада [11]. Колко на брой хауаладари „администрират и оперират“ 30-те хиляди трафиканти и техните 300 млн. евро е трудно, почти невъзможно да бъде доказано поради конспиративния и неформален характер на системата.
Използвани източници:
[1] Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2013), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, стр. 29. Годишен доклад за дейността на САД „Финансово разузнаване“ (2014), Раздел VII Тенденции, установени във връзка с изпиране на пари, стр. 23.
[2] Преводът мой. Цит. по Sam Vaknin, Hawala or the Bank that Never Was. // United Press International. 2001. Available from: http://samvak.tripod.com/nm104.html
[3] По Приложения А и Б на Jost, Patrick M. and Sandhu, Harjit Singh. The Hawala Alternative Remittance System and its Role in Money Laundering. Washington: U.S Department of the Treasury Financial Crimes Enforcement Network and INTERPOL. 2000. Available from:
www.treasury.gov/resource-center/terrorist-illicit-finance/Documents/FinCEN-Hawala-rpt.pdf
[4] Mohammed El-Qorchi. The Hawala System. // The International Monetary Fund. Finance and Development. December 2002. Volume 39. Number 4. Available from:
www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/ 2002/12/elqorchi.htm
[5] Frantz, Douglas. Ancient Secret System Moves Money Globally. // New York Times On-line. 03.10.2001. Available from: www.nytimes.com/2001/10/03/international/03LAUN.html
[6] Съгласно Раздел 18 (Престъпления и наказателно-процесуални действия), част I (Видове престъпления), чл. 95 (Рекет и контрабанда), §1960 (Забрана за нерегламентирано прехвърляне на парични средства) на Наказателния кодекс на САЩ: „…който провежда, контролира, управлява, контролира, ръководи или притежава всичко или част от стопанска дейност знаейки, че бизнесът представлява незаконно прехвърляне/предаване на пари, се наказва с глоба в съответствие с настоящия раздел или със затвор не повече от 5 години, или и двете; С настоящата наказателна мярка се цели засилване ролята и усилията на отделните държави за лицензирането/регламентирането на бизнеса с паричните и платежни преводи в условията на отсъствие на цялостен механизъм за регулиране на тези отношения. Съгласно предложените мерки и режими, които изискват задължителна регистрация на компаниите, предоставящи услуги по парични и платежни преводи, следва да се третира като престъпление извършването на сетълмент операции от типа „Хауала“ без същите да са регистрирани в Министерството на финансите на САЩ…“ www.law.cornell.edu/uscode/text/18/1960 (преводът мой, бел. автора)
[7] Edwina A. Thompson. The Nexus of Drug Trafficking and Hawala in Afghanistan. In Afghanistan`s Drug Industry: Structure, Functioning, Dynamics and Implications for Counter-narcotics Policy. // The World Bank. The UN Office on Drugs and Crime. Available from:
[8] Matthew Rosenberg. Corruption Suspected in Airlift of Billions in Cash from Kabul. // The Wall Street Journal. 25.06. 2010. Available from:
www.wsj.com/articles/SB10001424052748704638504575318850772872776
www.treasury.gov/press-center/press-releases/Pages/tg1071.aspx
[9] Вж. заб. 5.
[10]http://uk.reuters.com/article/2015/09/18/uk-europe-migrants-dutch-smugglers-idUKKCN0RI18720150918
[11] По данни на Организацията на ООН за борба срещу наркотиците и престъпността. Вж. Report on Trafficking in Human Beings (THB) Financial Business Model 2015. Europol. July 2015. Available from: https://www.europol.europa.eu/content/trafficking-human-beings-financial-business-model
Автор: Милена Велковска
Резюме:
Статията има за цел да проследи процеса на възникване и развитие на думата устойчивост, първоначално просто като една идея, а след това и като понятие с най-разнообразна смислова натовареност. Представени са различните подходи за дефиниране на термина в зависимост от контекстуалната му употреба, както и основните документи, където се срещат. Обект на специален изследователски интерес е единството между различните измерения на устойчивостта, като е направен опит за акцентиране върху социалния аспект.
Ключови думи: устойчивост, аспекти на устойчивостта, социална устойчивост, процес, промяна
Abstract: The paper aims to trace the process of emergence and development of sustainability – from the idea to the term. It introduces different definitions of the term depending on the contextual use, as well as documents where they meet. The paper is focused on important dimensions of the concept; special attention is paid on the social aspect.
Keywords: sustainability, aspects of sustainability, social sustainability, process, change
В сферата на социалната работа успехът обичайно се оценява с помощта на комплекс от количествени и качествени измерители. Първите описват обхвата на социалната промяна или подкрепа, а вторите – тяхната устойчивост или казано по друг начин способността им да се самовъзпроизвеждат или саморазвиват след акта на първоначална промяна или иновация. На практика това са двете страни на социалната интенция, мотивирана паралелно да развива и стабилизира социалното във всичките му измерения, независимо или дори въпреки конкретността /абсурдността на всяка социална ситуация. Това обяснява защо на устойчивостта в социалните дейности се гледа толкова сериозно, както и защо тя е така трудно постижима практически. Подобен дългогодишен интерес към нея съществува не от вчера, при това в доста разнородни на пръв поглед области – от горско стопанство до физика, химия, образование и т.н.. Съвсем естествено в моите изследователски търсения на стълбовете на успешния социален проект и аз стигнах до темата за тяхната устойчивост. Преди да се осмеля обаче да се фокусирам върху тесните предметни рамки на изследването ми озаглавено „Социалната работа по проект като модел за устойчива социална закрила и подкрепа”, се налага да определя възможно най-точно по-общия смисъл и употреби на термина в широк научен и практически контекст. Именно на това е посветена и настоящата публикация.
Корените на концепцията за устойчивостта се свързват със сферата на лесовъдството. Още през 16. век (около 1560 г.) в своята „Наредба за горите” курфюрстът на Саксония August von Sachsen приканва поданиците си и всички служби, имащи отношение към изсичането и употребата на дървесина, към по-щадящо експлоатиране на горските фондове, което да осигури тяхното по-продължително и умерено използване. Причината за този апел е високото потребление на дървесина за строеж на мини, довело по онова време до унищожаване на огромни горски масиви.
Хиляда и петстотин години по-късно, през 1713, на Великденския панаир в Лайпциг се появява “Sylvicultura оeconomica”, произведение, написано от Hans Carl von Carlowitz[1], в което за първи път се споменава и понятието устойчивост: “Ако не бъдат използвани. .. всички възможни средства, за се постигне равновесие между прираста и изсичането на гори, тогава… ще … настъпи недостиг… Затова най-голямото изкуство, наука, старание и начинание на тази държава ще бъде в това, как да създаде такава консервация и засаждане на дървета, че да има непрекъснато, трайно и устойчиво използване, защото дървесината е нещо абсолютно необходимо, без което страната не би могла да съществува.”[2]. В книгата си Carlowitz пледира за цяла поредица от мерки за повишаване на ефективността (казано на съвременен език) на използването на природни ресурси, напр. чрез подобряване на топлоизолацията при строежа на къщи и използването на енергоспестяващи пещи за топене и кухненски печки, за планово залесяване чрез семена и растения и не на последно място – за търсене на “заместители” за дървесината. Авторът препоръчва използването на торф, който да замести свръхупотребата на така ценния и оскъден по онова време дървен материал.
Още тогава в “Sylvicultura оeconomica” ясно се очертава т. нар. “триъгълник на устойчивостта”, разкриващ взаимозависимостта между природата, икономиката и общността. Икономиката трябва да служи на “благополучието” на общността. Задължена е (според автора на статията икономиката, но аз бих казала, както икономиката, така и общността) да се отнася щадящо към “добрата природа” и носи отговорност за бъдещите поколения.[3]
“Sylvicultura оeconomica” предизвиква широк отзвук, преиздадена е още през 1732 година и става задължително четиво за всички специалисти по държавни и стопански науки в малките германски държави. Лесничеите от времето на Гьоте, много от които общували с него лично, са онези, които превръщат идеята за устойчивостта в основа на новата си наука. Техните фабрики за идеи, основаната през 1816 година от Heinrich Cotta Лесоакадемия и други висши училища продължават да разработват концепцията за устойчивостта: строго рационално, на основата на категориите и законите на геометрията и геодезията. През 19 век благодарение на абсолвентите на лесоакадемиите в Германия идеята за устойчивото горско стопанство се разпространява и във Франция, Русия, Скандинавия, в Америка, дори в Индия и в други британски колонии.
Първичният смисъл който курфюрстът на Саксония August von Sachsen и Hans Carl von Carlowitz влагат в идеята за устойчивостта, и днес може да се открие в немскоезичния речник Duden. Там понятието “устойчивост” е дефинирано като: “Принцип в горското стопанство, според който не бива да се отсичат повече дървета, отколкото съответно могат да пораснат отново[4]”. Същият източник формулира аналогична смислова употреба на термина и в сферата на екологията, а именно като “Принцип, според който не бива да се изразходва повече, отколкото може съответно да порасте отново, да се възстанови, да бъде предоставено отново в бъдеще [5]”.
В същия речник обаче се въвежда още едно, по-различно, значение на термина “устойчивост”, което я дефинира като тип “въздействие, траещо по-продължително време[6]”. Т.е. в този случай се акцентира върху смисъла на устойчивостта не само като естествена характеристика на нещата и явленията, но и на външните въздействия върху тях. Като такова може да бъде третирано и човешкото действие, повлияващо (регулиращо) съзнателно или не върху процесите и състоянията в природата и обществото. В по-разширен смисъл на “състояние на глобално равновесие” понятието за първи път се появява през 1972 година в Първия доклад на Римския клуб[7], озаглавен “Границите на растежа”. Според този доклад най-важното е, че населението и капиталът са единствените величини, които трябва да останат непроменени в състояние на глобално равновесие. Освен това: “Един от най-разпространените митове в нашето общество е твърдението, че продължаващият растеж би трябвало да доведе до повече равноправие между хората. Вече показахме, как настоящото нарастване на населението и капитала всъщност увеличава пропастта между бедни и богати по цял свят… Най-голямата пречка за по-доброто разпределение на световните богатства е нарастването на населението…. За да овладеем този преходен период, са необходими още много информация и факти. Най-важните пропуски в знанията до момента са свързани с проблема за екологичното замърсяване…” Едно общество в състояние на равновесие трябва да прецени възможните решения, вземайки предвид ценностната система не само на настоящето, но и на бъдещите поколения…. Колкото и странно да звучи: Ако не се предприеме нищо за решаването на тези проблеми, всъщност се случва страшно много. Продължаващият всеки ден експоненциален растеж все повече приближава световната система до границите на растежа.”[8]
Докладът на Римския клуб “Границите на растежа” от 1972 г. предизвиква огромен интерес в целия свят. В него клубът декларира, че действа като катализатор за глобални промени чрез посочване и анализ на двата най-важни проблема пред човечеството, а именно – подпомагане на развитието на по-слабо развитите страни и съхраняване на околната среда. Преодоляването им би било възможно и успешно само чрез една обща глобална стратегия. Необходимо е да се подходи по нов начин, за да се поставят пред човечеството цели, които, вместо до продължаващ растеж, водят до състояние на глобално равновесие. Новият подход изисква голяма доза “разбиране, фантазия и политическа и морална смелост”[9].
Най-основният принцип на Декларацията, приета на Стокхолмската конференция на ООН по проблемите на околната среда през 1972 г., гласи: “Човекът има право на свобода, равенство и адекватни условия на живот в околна среда, качеството на която позволява да се живее достойно и благополучно.”.
Няколко години по-късно, по предложение на генералния секретар на конференцията в Стокхолм Морис Стронг, е свикана среща на експерти, т. нар. конференция “Фунекс”(Швейцария). Окончателната декларация на този форум представлява първи опит за интегриране на приоритетите за околната среда с тези на развитието. Макар и интеграцията да не е напълно успешна на политическо ниво, то тя е подготвя почвата за т. нар. “Консенсус за устойчиво развитие”, появил се години по-късно, чиято основна теза гласи:
“Човекът има фундаменталното право на свобода, равенство и адекватни условия на живот, в една качествена околна среда, и живот, изпълнен с достойнство и благополучие. Той поема тежката отговорност да защитава състоянието на околната среда както за настоящите, така и за бъдещите поколения. В това отношение политики, насочени или провокиращи расова сегрегация, дискриминация, колониализъм и други форми на потисничество и господство, са осъдителни и трябва да бъдат елиминирани[10].”
В публикувания през 1987 г. от Световната комисия за околна среда и развитие към ООН доклад „Нашето общо бъдеще“, известен още като „Доклада Брунтланд“[11] вече се говори за “устойчиво развитие”. Именно там за първи път се предлага и официална дефиниция, според която:
„Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможностите на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности и да избират своя стил на живот. Искането това развитие да стане “трайно” важи за всички страни и хора. Възможността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си потребности е застрашена както заради разрушаването на околната среда, така и заради унищожаването на околната среда заради слабото ниво на развитие на страните от третия свят. ”.
На конференцията на ООН за околна среда и развитие през 1992 г. в Рио де Жанейро е създаден “Моделът на трите стълба на устойчивостта”, обединяващ три взаимно допълващи се измерения, които следва да бъдат развивани паралелно като гаранция за устойчивостта на човешките общности и среди: а именно екологично, икономическо и социално.
Екологичната устойчивост се свързва с опазването на природата и околната среда като израз на стратегическа грижа за бъдните човешки поколения. Тя обхваща опазването на видовото разнообразие, щадящото отношение към природните ресурси, превенцията на резки климатични промени, грижата за запазването на културните и природните ареали в първоначалния им вид, както и цялостното щадящо отношение към заобикалящата ни природна среда. Икономическата устойчивост се свързва с опосредстващия характер на икономическите отношения в съвременните общества. Именно икономическият курс на управление във всяка държава е основен инструмент за осигуряване на стабилност, на материалното и финансово благосъстояние на хората и обществата. От особено значение тук са политиките и практиките за защита от ограбването на икономическите ресурси, заетостта, социалната сигурност, икономическата мощ и иновациите, равновесието между поколенията, международната икономическа стабилност Ето защо антиколониалните реформи и антивоенните движения, както и широкото международно и регионално икономическо коалиране и сътрудничество съставляват съществена част от практиките в тази сфера. Социалната устойчивост е аспектът, чрез който развитието на обществото се разглежда като подход, който създава пространство за социално равенство, включване и участие на всеки и всички в локален и глобален контекст. Има се предвид уравновесяването на социалните сили с цел създаване на стабилно, жизнеспособно общество.
На форума се анализират и възможностите за разработването на специфични социални технологии и механизми за устойчиво развитие, като напр.: Устойчивост чрез заетост – като за целта се въвеждат понятия като „гъвкаво работно време” и “смесена” заетост, чрез която се постига съчетаване на работата като източник на препитание, общественополезна и политическа дейност, солидарност, грижа за другия, самопомощ, доброволчество;
Конференцията от Рио завършва с приемането на Декларация, чийто първи принцип гласи: “Хората са в центъра за постигане на усилията за устойчиво развитие. Те имат право на здрав и продуктивен живот в хармония с природата.” В Декларацията се казва още, че държавите трябва да улесняват и поощряват общественото съзнание и гражданското участие, като правят информацията достъпна[12].
Устойчивостта засяга всички нива на обществено развитие – местно, регионално, национално и глобално. Тя е въпрос на ценностен избор и балансирано планиране. В този смисъл идеята за устойчивостта е рожба на кризата и сигнал за тревога. По тази причина никак не е случайно, че днес думата “устойчивост” се среща в най-различни словосъчетания от най-разнообразни сфери на науката и практиката, напр.: “устойчиви политики”, “устойчиви градове и региони”, “устойчиви сгради”, “устойчиво земеделие”, устойчив транспорт”, “устойчив туризъм”, “устойчиво образование” (известно още като Глобално образование, Образование за глобално гражданство, Образование за глобално развитие, Образование за устойчиво развитие) и др. През 2000 година Генералната асамблея на ООН очертава периода 2005-2014 г. като Десетилетие на образованието за устойчиво развитие. Според дефиницията на Центъра за образование за развитие в Оксфорд такъв тип образование “означава да научиш как хората подобряват качеството си на живот, във Великобритания и други страни. Също така означава поемане на инициатива – да усъвършенстваш твоята собствена общност и да помогнеш на други хора да направят същото в техните собствени страни[13].”
Устойчивото развитие е вписано като една от основните цели на Хилядолетието на развитието, набелязани и приети от всички страни-членки на ООН. До момента България не разполага с официална държавна Стратегия за устойчиво развитие.
Обобщено, през различните исторически периоди устойчивостта е третирана както като корекционна стратегия за възстановяване на естественото равновесие в природата и обществата, което хората и техните общности са нарушавали неосъзнато, така и като нова ценностна и дейностна парадигма, която да играе ролята на глобална превенция на бъдещи дисбаланси или дисхармонии в природата, в социума или в тяхното взаимодействие.
Най-разпространеното определение на понятието “устойчивост” гласи:
“Свойство на дадена система да запазва основните си характеристики при относително малка промяна на даден параметър.”
Синонимното гнездо на думата е твърде широко и включва следните аспекти:
– твърдост, крепкост, здравина, якост, солидност, стабилност;
Различните сфери на човешкото познание акцентират върху различни особености на термина устойчивост. Така например екологията подчертава следните основни характеристики на устойчивите продукти (а оттам и на самия термин): не вредят на околната среда и човека; човечеството има право на благоприятна околна среда[15]; спомагат за опазване на природата – сега и в бъдеще; произведени са в коректни работни условия без вредни вещества; поддържат естествения баланс между човека и природата; “уважават” околната среда; не причиняват дълготрайно замърсяване; задоволяват както настоящите, така и бъдещите ни потребности; спомагат за естествения баланс между човека и природата; продуктите са здрави и дълготрайни, т.е. не е необходимо честото им закупуване; за производството им се използват качествени материали; следователно са необходими и качествени знания; позволяват (поне частично) възобновяване на използваните ресурси; без компромис с качеството за сметка на цената (което пък е в конфликт с икономиката).
“Устойчиво развитие” също така е първият принцип, на който се основа Проектът за Национална стратегия за околна среда 2009-2018 година[16] на Република България. Останалите са: опазване на природните ресурси; принцип на превенцията и предпазливостта; интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики; субсидиарност на политиките (Този принцип се основава на децентрализиране на процеса на вземане на решения. Необходимо е все повече компетенции и отговорности да бъдат трансферирани в посока от централно към регионално и местно ниво. Органите на регионалното и местното управление са по-близо до проблемите и в някои случаи до правилните решения за справянето с тях.); замърсителят плаща за причинените щети; прилагане на чисти технологии; използване на икономически инструменти за опазване и подобряване състоянието на околната среда; потребителят плаща; споделена отговорност; достъп до информация за околната среда; участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда[17].
В сферата на политиката и икономиката изпъкват други аспекти на понятието “устойчивост”: предотвратяване на конфликти; управление на кризи; укрепване на мира; изграждане на доверие; върховенство на закона; правосъдие; роля на природните ресурси при конфликти; диалог между гражданското общество и институциите на Европейския съюз; дългосрочен международен, регионален и национален капацитет на ЕС, за да може да отговори на глобалните заплахи; повишаване на жизнения стандарт; подържане на стабилни публични финанси (основна цел на Пакта за стабилност и растеж).
Интересна е философията на движението “Цайтгайст”, в която устойчивостта заема централно място. Според неговите привърженици “… устойчива е тази дейност, която взема предвид „здравето” на бъдещето. Но тази идея не е запазена само за физическия, материалния свят, тя се отнася и до мисълта, вярванията, човешката управа и обществото като цяло[18]. “ Според тях трябва да гледаме на обществото по възможно най-безпристрастния начин, имайки предвид всички възможни гледни точки и прилагайки Научния Метод, като процес на изследване, който чрез най-модерните методи на изучаване, тестване, измерване и експериментиране, демонстрира верността на дадено твърдение или дава възможно решение на даден проблем[19]. Предизвикателно е също така “убеждението, че промяната, а не стабилността е нормативният начин на живот…” Именно тук се крият и двете основни, коренно противоположни, схващания за устойчивостта – като състояние, даденост и като непрекъснат процес, водещ до промяна.
В психологията с понятието “устойчивост” се означават някои личностни качества, на основата на които се разграничават хората, уязвими от вредните въздействия на стреса и тези, които не са уязвими.
Точните науки също си служат с термина “устойчивост”. От химична гледна точка устойчиви са веществата и материалите, които не реагират на въздействие със соли, киселини и основи; водо- и газонепропускливи са и трудно гният. Физиката си служи с понятия като “термоустойчивост”, “корозионна устойчивост”.
Не е случаен пътят на развитие на термина устойчивост – от екологична, през икономическа, към социална устойчивост. Тези три измерения трябва да са в състояние на равновесие, като към тях се добавя и четвърто[20] – това на институциите, което в тесен смисъл съдържа организационните форми на една устойчиво ориентирана политика, а в по-широк обръща внимание на въпросите относно участието на всички членове на обществото и демокрацията. Важна роля играе и справедливото разпределение на благата между: човешките потребности и природните ресурси; потребностите на настоящите и на бъдещите поколения; потребностите на бедните и богатите.
Моделът на устойчивостта може да се преформулира и с помощта на следните четири ключови понятия:
През последните десетилетия значението на социалната устойчивост все повече се разширява, нараства и тази тенденция ще продължава. На преден план все по-ясно изпъква ролята на индивида, на отделната личност като част от дадена група или от гражданското общество. Главна (и по-дългосрочна) цел на социалната устойчивост е общественото сплотяване, а по-конкретните цели, в по-близък времеви план, са свързани с възможностите за личностно развитие и участието в процесите по вземане на решения във всички обществени сфери. Някои от най-значимите последици от икономическата глобализация са: конкуренция; нарастване на поляризацията на доходите; все по-бързото обезстойностяване на знанията и квалификацията, което води до несигурност за работното място.
В опит да минимизира поне част от тях социалната устойчивост има следните задачи: гарантиране на социалната сигурност; предприемане на практически действия за осигуряване на равен шанс; стимулиране на социалната справедливост чрез една помагаща, подпомагаща, но и изискваща социална държава; осигуряване на образование за всички; справедливо разпределение на приходите; засилване ролята на правото на труд; равнопоставени индустриални отношения.
Става ясно, че терминът „устойчивост” има дълга и динамична история И вероятно нямаше да се стигне до отбелязването на триста години от откриването на устойчивостта, ако един човек не се беше замислил, че дървесината като природен ресурс е изчерпаема. В него по уникален начин се съвместяват две на пръв поглед коренно противоречиви стремления – към запазване на статуквото и същевременно към търсене на промяна. Неговите основни измерения – екологично, икономическо и социално, са в непрекъснат процес на развитие и взаимно проникване. Ето защо и занапред, когато изследователските ми търсения ще бъдат все по-тясно обвързани с измеренията на социалната устойчивост, едва ли ще е възможно напълно да се абстрахирам от неговата полимодална същност и проявления.
[1] По онова време Hans Carl von Carlowitz е главен ръководител на минното управление във Фрейберг и един от най-влиятелните мъже в държавата на Август Силния. Произлиза от заможно семейство. Бащата е назначен от курфярста за главен лесничей и ловец. Той отговаря също така за целия дървен материал за сплавяне в планината Erzgebirge. По тези причини лесничеи и ловджии са чести гости в дома на бащата.
След като завършва университета в Йена, само 20-годишен, Hans Carl von Carlowitz тръгва на пътешествие из Европа, което оставя дълбок отпечатък върху целия му по-нататъшен живот. През 5-те години, докато пътува, той се уверява с очите си, че икономиката на целия континент има един и същ основен проблем – липсата на дървесина.
Вж. http://www.zeit.de/1999/48/Der_Erfinder_der_Nachhaltigkeit/komplettansicht – посетен на 31.05.2013 г.
[2] „Wenn nicht … alle ersinnliche Mittel angewendet werden, dass eine Gleichheit zwischen An- und Zuwachs und zwischen dem Abtrieb derer Hölzer erfolget, so … muss … Mangel entstehen … Wird derhalben die größte Kunst, Wissenschaft, Fleiss und Einrichtung hiesiger Lande darinnen beruhen, wie eine sothane Conservation und Anbau des Holzes anzustellen, dass es eine continuierliche, beständige und nachhaltende Nutzung gebe; weilen es eine unentbehrlich Sache ist, ohne welche das Land in seinem Esse nicht bleiben mag.“
[3] Вж.
http://www.zeit.de/1999/48/Der_Erfinder_der_Nachhaltigkeit/komplettansicht – посетен на 31.05.2013 г.
[4] Вж. http://www.duden.de/rechtschreibung/Nachhaltigkeit – посетен на 31.05.2013 г.
[5] Пак там.
[6] Пак там.
[7] Римският клуб е създаден през 1968 година. Участниците в него наричат себе си “група граждани на света, споделящи обща грижа за бъдещето на човечеството. Това са бивши и настоящи държавни глави, дипломати, академици, икономисти и водещи бизнесмени от различни страни.
[8] Вж. http://www.pfui.ch/downloads/cordiegrenzendeswachstums.pdf, с. 9-10, посетен на 07. 06. 2013 г.
[9] Пак там.
Една година по-късно, през 1973, за книгата си “Границите на растежа” Римският клуб получава Наградата за мир на германските книжари.
[10] Вж. http://gis.gea.uni-sofia.bg/mmgis/rioconventions/sites/default/files/Core%20Course%20Manual_editted%20final%20BG.pdf , с.14, посетен на 07.06.13 г.
[11]Докладът носи името на норвежката министър-председателка Гру Харлем Брунтланд.
[12] Вж. http://gis.gea.uni-sofia.bg/mmgis/rioconventions/sites/default/files/Core%20Course%20Manual_editted%20final%20BG.pdf – “Интеграция на проблемите на околната среда в регионалното планиране и териториалното устройство в България” (Методическо ръководство), с.15-16, посетен на 31.05.2013 г.
[13] Development education means learning about how people are improving their quality of life, in Britain and other countries. It also means taking action – to develop your own community and support other people doing the same in their own countries. – Oxford Development Education Centre (ODEC).
[14] http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82#.D0.A1.D0.B8.D0.BD.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D0.BC.D0.B8 – посетен на 31.05.2013 г.
[15] Вж. основния принцип на Декларацията от Стокхолм, с. 4-5.
[16] http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=142 – посетен на 31.05.2013 г.
[17] Пак там.
[18] http://thezeitgeistmovement.bg/index.php/understandings/sustainability – посетен на 31.05.2013 г.
[19] Пак там.
[20] Някои автори обособяват и културно измерение на устойчивостта, докато други го разглеждат като част от екологичното.
Интервю с Калоян Златанов
Автор: Яна Ненчева
Снимка 1. Калоян Златанов
Казвам се Калоян Златанов, завършил съм обикновено СОУ в гр. Перник, бакалавър по „Ядрена техника и ядрена енергетика“ в СУ и съм магистър по „Теоретична и математична физика“ пак в СУ. В момента съм редовен докторант в катедра „Теоретична физика“ в СУ.
Вие сте записал да учите Ядрена техника и ядрена енергетика. Как решихте да запишете тази специалност? Как Ви заинтригува?
Исках да уча физика и избрах най-цветущото заглавие, въобще не знаех в какво се забърквам. Средното образование е толкова неадекватно, че едва ли някой знае с какво се захваща.
Масово се наблюдава тенденцията да има студенти, които учат нещо, с което не искат да се занимават или не знаят какво е. Но явно на Вас Ви е харесало в края на краищата, щом сте го завършил. А ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате? Кога разбрахте, че това е нещото, на което искате да посветите труда си?
По принцип в живота човек не знае дали едно нещо му харесва докато не го опита. Този емпиризъм е фундаментален. Въпросът тук е знаеш ли с какво се захващаш, имаш ли идея. Информиран ли си, имаш ли представа за кариерното си развитие, доходи, търсене на пазара, перспективи за преквалификация? В това отношение средният курс в образованието е пълен провал. Да, разбира се, всеки загрижен за себе си ученик сам може да си я набави тези информация, но такива хора впоследствие нямат и особена нужда от обучение в университета, тъй като са достатъчно грамотни и инициативни, за да дефинират точно какво искат и как да го постигнат. В по-голямата си част влизащите студенти не са такива, и това е причината да се роди митът „тате има три висши и не може да си намери работа“. Трябва ли да виним такива хора и по-скоро цялата вина ли е в тях? Вие в училище имахте ли предмет кариерно развитие? Имаше ли училището кариерен консултант? Забележете, докато единият проблем е мързелът на индивидуалния субект, другият е от общ характер, вкоренен в средното образование. В историята няма „ако“. Разбрах, че искам да се занимавам с физика, когато почнах да задобрявам в нея, някъде към края на 3-ти курс. По това време вече сам се бях информирал за перспективите си. (http://www.payscale.com/research/US/Degree=Doctorate_%28PhD%29,_Physics/Salary )
А как решихте да запишете докторантура?
Докторантурата е естественото продължение в кариерата на всеки изследовател. Доста лесно решение.
Много от завършилите още от бакалавър се насочват към чужбина. Обмислял ли сте да учите сходна специалност, но извън България? И какво Ви възпря?
Хората са на мнение, че щом е в чужбина, значи е повече във всеки един аспект от тук. Много грешно. В днешно време има много повече места от кандидати, а това прави заминаването в чужбина твърде лесно. Смисъл да отидеш в чужбина има само, ако знаеш при кого отиваш. Лекциите на MIT (https://www.youtube.com/user/MIT/playlists) по физика (и не само по физика) ги има в YouTube. За човек, който е експериментатор, материалната база е от значение, но за мен като теоретик това не играе никаква роля. Когато се научих как се измерва в науката колко си добър, приложих критерия за хората в нашия университет. Аз се колебаех между две или три посоки, по които да поема, и избрах тази, която ми предлагаше най-добрия ръководител, спрямо общоприетите критерии за успеваемост в науката. Този вариант беше доста по-добър от вариантите за чужбина, които по това време бяха налице. След няколко конференции се убедих, че съм взел правилното решение.
А какво смятате, че пречи на науката в България, за да се развива така, както би ни се искало?
А как би ни се искало? Според мен науката има два аспекта – чисто научният (този, който задоволява академичната потребност) и общественият (този, който задоволява икономическата потребност), като двата са свързани. Ние нямаме ясна идея за какво да използваме науката си. На кой от двата аспекта искаме да дадем приоритет? На първо място стои въпросът с финансирането. Държавата няма достатъчно пари да финансира всякакви изследвания. Държавните пари все пак са парите на данъкоплатеца, следователно не би ли било справедливо данъкоплатецът да получава нещо полезно насреща? Разбира се, една част трябва винаги да се заделя за фундаментални изследвания (мен точно тези ме интересуват), но тези пари трябва да се дават на хора, които са се доказали в реномирани списания, не да се разделят по комунистически на равни части. Теза от рода на „те не ме финансират, аз затова не мога да направя нищо стойностно“, просто не е издържана. Както знаете банките дават пари на тези, които могат да ги върнат. Но нека се върнем към икономическата потребност от науката, как се справяме там? Живков редовно е казвал „има мъртва земя между науката и производството“. Вижте от кога стои проблемът с посоката на науката, която е потребна на хората. Просто няма ясна идея, какво е това общественополезна наука, за съжаление не всички изследвания са общественополезни. Какво да се направи по въпроса? Всички промени тръгват от министерството. Да, напоследък има едно диференциално раздвижване в отношенията бизнес-наука, но щом не усещаме икономически ефект, значи това не е достатъчно.
С какво се занимава вашата лаборатория?
Ние сме теоретична група по квантова оптика и квантова информатика.
Звучи много интересно и много сложно. Бихте ли ни обяснили на научно-популярен език дейността?
Квантовата оптика се занимава с квантовите свойства на светлината. Дисциплината се заражда през 50-те години след създаването на лазера, благодарение на Рой Глаубер (нобелов лауреат чак през 2005).
Снимка 5. Рой Глаубер (източник: http://polit.ru/news/2013/07/12/glauber_lecture/ )
Приложенията и ефектите са много и любопитни, но може би най-голямо приложение квантовата оптика намира в сферата на квантовата информатика. Тя от своя страна е науката, целяща да изобрети компютър, работещ на квантов принцип. Самата идея за такава машина идва през 1984 от Ричард Файнман (нобелов лауреат през 1965).
Квантовият компютър има редица преимущества пред класическия компютър, като това което е от най-голямо значение за всекидневния ни живот е непробиваемата сигурност, която това устройство ще внесе в комуникациите.
А с какво по-точно се занимавате в момента?
С това, което се изисква от длъжностната ми характеристика, сиреч образовам се.
И по-конкретно – би било интересно да ни разкажете, какъв е обектът, проблемът, който разглеждате по време на докторантурата си?
Докторантурата ми все още не е взела категорична посока, но един от проблемите, които разглеждам, е взаимодействието на квантови обекти със заобикалящата среда. Тъй като тези взаимодействия разрушават квантовите свойства на обектите, те са непреодолима пречка към квантовите комуникации. Би било прекрасно, ако можехме да ги изолираме или да имаме някакъв контрол над тези взаимодействия. С разработване на подобни техники за контрол се занимавам в момента.
Наистина много интересно. А какви са бъдещите Ви планове след защита на докторантурата и въобще?
Пост докторантура. Надявам се да продължа в академичните среди.
Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?
Удоволствие. Първо аз не работя, аз се забавлявам и за това ми плащат. Вдъхновяват ме успехите.
Този вид дейност не е от 9 до 17 часа. И наблюденията ми са, че научната работа дава, но и изсмуква от личността. Т.е. как съумявате да се съхраните? Права ли съм, че има такъв нюанс според Вас?
Права сте, изсмуква. Аз не мисля, че съм се съхранил, напротив колкото повече време прекара човек в научните среди, толкова по-трудно му е да се върне в нормите на всекидневието. Ако на някой научната работа не му се отразява на поведението, значи я върши грешно.
И кажете ми – как си почива един учен след дългия работен ден?
Като стана учен ще ви кажа, в момента съм обикновен докторант, а докторантите не почиват.
Автори: инж. Тодор Коларов, Бенямин Чучуланов, Теодор Георгиев
За авторите: Теодор Георгиев е управител на RobCo S.W.A.T. (Special Ware&Tools). Заедно с ТЕЛЕКОНТ ЕООД разработват и внедряват цялостни (Turn-Key) решения, посветени на интелигентното производство (Smart Manufacturing) в автомобилостроенето и енергетиката. Системните решения са приложими във всички технологични процеси. Това е следващият етап на индустриализацията, при който системите за автоматизация и управление на енергетиката се самосезират и саморегулират в реално време на базата на информационния поток между разсредоточените и съсредоточените обекти чрез “Интелигентни Мрежи/Smart Grids”, като резултатът е по-чисто и енергийно ефективно производство, изцяло роботизирано. Така роботите поемат тежките и скучни задачи от хората без да се увеличава безработицата, както много хора биха си помислили. Япония и Германия са най-роботизираните държави, а безработицата е едва 4-5%. Така повече хора са ангажирани в социални проекти.
Системи за телеконтрол и управление на технологични процеси се разработват, произвеждат и внедряват от десетилетия. Тяхното развитие върви заедно с развитието на компютърните, информационните и комуникационните технологии.
Разсредоточеният обект за автоматизация се състои от голям брой технологично обвързани помежду си подобекти, разположени на големи разстояния един от друг и от центъра им за управление. Обемът и динамиката на изменение на технологичната информация, описваща тези обекти, варира в широки граници.
Характерно за този тип обекти е, че информацията, налична в отделните подобекти, е недостатъчна за взимане на решения за тяхното управление. Поради тази причина се налага информацията от отделните подобекти да се доведе до едно място, там цялостната информация да се анализира и на базата на това да се формират управляващи въздействия за отделните подобекти.
Управлението на разсредоточените обекти за автоматизация предполага пренос на информацията от отделните подобекти към един или повече командни центрове –
Централни Постове (ЦП) – “информационен тракт”, и предаване на управляващи въздействия и заявки за данни от ЦП към обектите – “команден тракт”. Тук двустранният обмен на данни се осъществява по телемеханичен път и затова управлението на разсредоточените обекти за автоматизация се осъществява от телемеханични системи за контрол и управление.
Досегашните цели, поставяни пред телемеханичните системи се изразяваха в това да предоставят на диспечера/оператора възможност за дистанционен контрол и управление на технологичните съоръжения по обектите. Решенията се вземат от диспечера и се изпълняват от системата. Тези цели понастоящем се реализират изцяло от “класическите” SCADA системи.
През последните години се появи нова концепция за телемеханичните системи, изразяваща се в това небалансираните (нехомогенните) по естеството си мрежи да бъдат балансирани (хомогенизирани) посредством системата. Понятието, чрез което се представя тази концепция, се нарича “Smart Grids” или “Интелигентни Мрежи”. Тук формирането на решението се извършва от системата, а неговото изпълнение се разрешава от диспечера.
Наличните преносни и разпределителни мрежи по принцип са небалансирани, поради непрестанните колебания на параметрите им, предизвикани от промените в генерацията и товара, рязкото увеличаване на броя на генериращите мощности, обусловено от масовото въвеждане на Възобновяемите Енергийни Източници – ВЕИ, и други фактори.
Същевременно се разширява и спектърът на технологичните съоръжения за изглаждане на товаровата крива, каквито са например различните видове акумулиращи и балансиращи съоръжения. Наличните преносни и разпределителни мрежи, които чрез съответни системи за автоматизация придобиват необходимата “интелигентност”, за да могат автоматично да се самобалансират, се наричат “Интелигентни Мрежи”.
Балансирането на мрежите предполага контрола, управлението и регулирането им в режим на Реално Време (РВ), както в частта на производствените мощности, така и в тази на потреблението, с цел стабилизиране на колебанията в мрежата, чрез поддържане на постоянно съответствие между динамиката на производството и потреблението. В това се състоят и новите задачи на телемеханичните системи. Изпълнението им предполага разширение и надстройване на досегашните функции на SCADA системите с такива, позволяващи реализирането на “Smart Grids”, а именно:
Представяните от нас системни решения позволяват изграждането на “Smart Grids” системи, но не изчерпва цялата им функционалност, поради факта, че функционалните изисквания към тях постоянно се разширяват, развиват и задълбочават.
Автори:
инж. Тодор Коларов – системен инженер, управител на „ТЕЛЕКОНТ“ ЕООД
Бенямин Чучуланов – програмист, ръководител софтуерна лаборатория на „ТЕЛЕКОНТ“ ЕООД
Теодор Георгиев – системен интегратор, управител на „RobCo S.W.A.T. (Special Ware&Tools)“ ЕООД
РЕСУРСИ за ДИЗАЙНА – „котката” е предложение на автора като илюстрация на „поглед в бъдещето”, но е малко абстрактно и може би не е подходящо да се използва в списанието
http://www.robco-swat.com/index.php/en/
https://www.linkedin.com/pulse/tas-tools-future-theodor-georgiev
Текста чете: Инес Райчева
Откакто е създаден в началото на 16 век, световно известният портрет на Лиза Герардини, дело на Леонардо да Винчи, впечатлява милиони хора от цял свят, включително представителите на лекарското съсловие. През Ренесанса в продължение на години учени и медици изучавали цвета на кожата на „Мона Лиза“, дебелината на врата й и енигматичната й усмивка, за да изкажат предположенията си за здравето на изобразената жена.
Целият текст тук:
Този текст е изчетен по проекта REFRESH за Нощта на учените
Повече за конкурса и Нощта на учените вижте тук – https://nauka.bg/night/
Екип от учени стигна до заключението, че Земята е преживяла тежко масово измиране на видове преди около 260 милиона години, с което броят на масовите измирания, регистрирани от геологията, стават общо шест.
Планината Емейшан, където става унищожителното изригване, причинило поредно масово измиране. Credit: Wikipedia
„От решаващо значение е да знаем броя на тежките масови измирания и времето, когато те са се случили, за да проучим причините довели до тях”, обяснява Майкъл Рампино, професор в Катедрата по биология на Нюйоркския университет и съавтор в изследването, което бе публикувано в списание Historical Biology. „Всичките шест основни масови измирания са свързани с гибелните катаклизми на околната среда – огромни базалтови изригвания, всяко от които е обхванало над милион квадратни километра потоци лава.”
По-рано учените бяха определили, че е имало пет масови измирания, унищожили голям брой видове и белязали края на няколко геоложки епохи – Ордовик (преди 443 млн. години), Късния Девон (преди 372 млн. години), Перм (преди 252 млн. години), Триас (преди 201 млн. години) и Креда (преди 66 млн. години). Всъщност много изследователи са изразявали опасения и относно продължаващата загуба на видово разнообразие в наши дни – един процес, който може да бъде наречен „седмото измиране”, тъй като е толкова масов, че може да бъде сравнен по катастрофални последици с предишните такива.
Новото изследване, в което се включва и Университетът Нанджинг, е фокусирано върху системата Гваделупий от периода Перм, позната също като Среден Перм, продължила от преди около 272 млн. години до около 260 млн. години. В проучването учените отбелязват, че събитието в края на Гваделупий, засегнало живота както на сушата, така и в океаните, се е случило едновременно с изригването на Емейшан и образуването на Емейшановите трапове – обширна скална формация, намираща се в днешен Южен Китай. Според Рампино ефектът от изригването е бил сходен с тези, причинили други известни масови измирания.
„Масивни изригвания като това отделят големи количества парникови газове, по-специално въглероден диоксид и метан, които причиняват силно глобално затопляне и правят океаните топли и бедни на кислород, поради което те стават неподходящи за живот”, отбелязва още Рампино.
„По отношение както на загубите сред видовете, така и на цялостните екологични щети, събитието в края на Гваделупий сега се нарежда сред основните масови измирания, подобно на другите пет такива”, заключават авторите на проучването.
Превод: Елена Страхилова
Източник: Science Daily
Двама изследователи от Хавайския университет в Маноа са идентифицирали и коригирали малка грешка, допусната при прилагането на уравненията на Айнщайн за моделиране растежа на Вселената.
Физиците обикновено приемат, че една космологично голяма система, каквато е Вселената, е нечувствителна към детайлите в малките системи, които съдържа. Кевин Крокер, докторант в Катедрата по физика и астрономия, и Джоел Вайнер от Катедрата по математика на Хавайския университет, показаха, че това предположение не е вярно за компактните обекти, оставащи след избухването и разпадането на много големите звезди.
„В продължение на 80 години ние по принцип работехме, стъпили върху предположението, че Вселената не бива засегната от детайлите в някой малък регион”, обяснява Крокер. „Вече е ясно, че общата относителност може да свърже разпаднали се звезди – региони с големината на Хонолулу– с поведението на Вселената като цяло, която е повече от милиард пъти по-голяма.”
Крокер и Вайнер демонстрираха, че темпът на растеж на Вселената може да бъде чувствителен към средния принос на такива компактни обекти. Аналогично, същите обекти имат връзка с растежа на Вселената и могат да придобият или загубят енергия в зависимост от състава на обектите. Това е важно сведение, тъй като разкрива неочаквани зависимости между космологичната и компактната физика на обектите, което от своя страна води до много нови прогнозни наблюдения.
Едно от следствията от това изследване е, че темпът на растеж на Вселената предоставя информация за това какво се случва със звездите в края на техния живот. Обикновено астрономите приемат, че когато умрат, големите звезди формират черни дупки, но това не е единствената възможност. През 1966 г. Ераст Глинер, млад физик от Физико-техническия институт Иофе в Ленинград, предлага алтернативната хипотеза, че много други звезди се разрушават в нещо, което днес се нарича Генерични обекти на тъмната енергия (ГОТЕ). Това са черни дупки, гледани отвън, но за разлика от истинските черни дупки, те съдържат тъмна енергия, вместо сингулярност.
През 1998 г. два независими екипа от астрономи откриват, че разширяването на Вселената се ускорява, с наличието на еднакъв принос на тъмната енергия. Не бе признато обаче, че ГОТЕ могат да имат принос за това. Корекцията на Крокер и Вайнер показа, че ако частица от най-старите звезди се превърне в ГОТЕ, вместо в черна дупка, техният среден принос днес ще произведе необходимата равномерна тъмна енергия.
Резултатите от това проучване се отнасят и за сблъскващите се системи с двойни звезди, които могат да се наблюдават чрез гравитационни вълни с LIGO-Virgo. През 2016 г. LIGO обявиха първото наблюдение на това, което изглежда като сблъскваща се система с двойна черна дупка. Очакванията бяха, че такива системи съществуват, но двойката обекти се оказаха неочаквано тежки–с приблизително пет пъти по-голяма маса от тази на черната дупка, заложена в компютърната симулация. Използвайки корекцията, Крокер и Вайнер са обследвали дали LIGO-Virgo е двоен сблъсък на ГОТЕ вместо двоен сблъсък с черна дупка. И открили, че ГОТЕ нарастват заедно с Вселената в периодите, водещи до подобни сблъсъци. При възникването на сблъсъка, получените маси ГОТЕ стават от 4 до 8 пъти по-големи, според наблюденията на LIGO-Virgo.
Крокер и Вайнер внимателно разграничават теоретичния резултат от наблюдението в полза на сценария за ГОТЕ, като подчертават: „Черните дупки не са мъртви. Това, което показахме е, че ако ГОТЕ съществуват, те могат лесно да ни доведат до наблюдаването на явления, за които понастоящем липсват убедителни обяснения. Предвиждаме множество други следствия от наблюденията от варианта за ГОТЕ, включително и много начини той да бъде изключен. В самото начало на проучванията сме.”
Превод: Елена Страхилова
Източник: Science Daily
Новооткрита комета развълнува астрономическата общност миналата седмица, тъй като по всяка вероятност се е формирала извън Слънчевата система. Обектът, който е обозначен като C/2019 Q4 (Borisov), е открит на 30 август 2019 г. от Генадий Борисов в обсерваторията MARGO в градчето Научний в Крим. Все още не е официално потвърдено, че кометата е междузвезден посетител, но ако това е така, тя ще бъде едва вторият подобен обект. Първият бе Оумуамуа, който бе наблюдаван и за който бе потвърдено през октомври 2017 г.
След първоначалното засичане на кометата, системата, намираща се в Лабораторията за реактивно движение (ЛРД) на НАСА в Пасадена, Калифорния, автоматично маркира обекта като по всяка вероятност междузвезден. Давиде Фарнокиа от Центъра за изследвания на близките до Земята обекти към НАСА в ЛРД си сътрудничи с други астрономи и с Координационния център за близкоземни обекти на Европейската космическа агенция във Фраскати, Италия, за да получи допълнителна информация от наблюдението на кометата. След това той влиза във връзка със спонсорирания от НАСА Център за малките планети в Кеймбридж, Масачузетс, за да проследи точната траектория на кометата и да определи дали тя е с произход от нашата Слънчева система или от друга част на галактиката.
Понастоящем кометата се намира на 420 милиона километра от Слънцето и ще достигне своя перихелий (най-близката до Слънцето точка) на 8 декември 2019 г., когато ще бъде на разстояние от него приблизително 300 милиона километра.
„Сегашната скорост на кометата е висока, около 150 000 км/ч, което е много над типичните скорости на обектите, обикалящи около Слънцето на това разстояние”, твърди Фарнокиа. „Високата скорост показва не само, че обектът е възникнал извън Слънчевата система, но и че ще я напусне, насочвайки се обратно към междузвездното пространство.”
В момента по входяща траектория C/2019 Q4 се насочва към вътрешността на Слънчевата система и ще навлезе в нея на 26 октомври под приблизително 40-градусов ъгъл спрямо равнината на еклиптиката, т.е. равнината, в която Земята и останалите планети обикалят около Слънцето.
C/2019 Q4 е установена като комета поради размития си вид, показващ че обектът съдържа централно ледено тяло, което произвежда облак от прах и други частици, когато се приближава до Слънцето и се нагрява. Местоположението му в небето, гледано от Земята, го поставя близо до Слънцето – зона, която обикновено не се сканира от големите наземни проучвания на астероиди или космическите кораби NEOWISE на НАСА.
C/2019 Q4 ще може да се наблюдава с професионални телескопи в идващите месеци. „Обектът ще достигне максимална яркост в средата на декември и ще може да бъде наблюдаван с телескопи среден размер до април 2020 г. След това до октомври 2020 ще може да се вижда, но само с професионални телескопи”, коментира Фарнокиа.
Наблюденията, проведени от Карън Мийч и нейния екип от Хавайския университет, показват, че ядрото на кометата е с диаметър между 2 и 16 километра. Астрономите ще продължат да събират сведения за нея, за да характеризират допълнително физическите свойства на кометата (размер, въртене и т.н.), както и да доуточнят нейната траектория.
Центърът за малки планети е част от Харвард-Смитсонианския център за астрофизика и е под шапката на Планетарната система за данни на малките тела на НАСА в Университета в Мериленд.
Центърът за изследвания на близките до Земята обекти пък е към Лабораторията за реактивно движение. Всички те са проекти на НАСА за наблюдение на околоземни обекти и елементи от Службата за координация на планетарната отбрана към дирекцията на НАСА, свързани с научни мисии.
Повече информация за астероидите и околоземните обекти можете да намерите на:
https://www.jpl.nasa.gov/asteroidwatch
Превод: Елена Страхилова
Източник: Science Daily
Най-твърдият дървен материал в света наистина притежава висока твърдост. Хората го наричат „разбивач на брадви“, а специалистите по дървесина не обичат да работят с него, защото дървесината му е толкова твърда, че инструментите бързо се похабяват. Но наистина ли е по-твърд от често използваните метали, като алуминия? Може ли след като е по-твърд и от стоманата, да се изработват дървообработващи инструменти от него?
Запознайте се с Allocasuarina luehmannii – „желязно дърво”, родом от Австралия. То расте най-вече в югоизточната част на страната и е сравнително рядко срещано. Тези дървета в малко случаи успяват да остареят и в наши дни са премахвани, тъй като земята е разчиствана за отглеждане и събиране на дървен материал за строителство или производство на различни стоки. Allocasuarina luehmannii е много важeн вид за околната среда. Например, червеноопашатото черно какаду (Calyptorhynchus banksii) често се открива в близост до тези „дървета от желязо”, защото те са важни източници на храна за тези застрашени птици. За нас дървесината на Allocasuarina luehmannii е интересна като най-твърдата дървесина в света.
Твърдостта на Allocasuarina luehmannii по скалата на твърдост на Янка достига 22,5 хиляди нютона. Доста висока твърдост. (Т.нар. Янка тест – кръстен на неговия изобретател Габриел Янка, емигрант с произход от Австрия, винаги се провежда върху ствола, сърцевината на дървото.)
За сравнение, твърдостта на дървесината на белия дъб е 6, а на червения клен е 4,2 хиляди нютона. Ето защо като цяло се приема, че Allocasuarina luehmannii е най-твърдият дървен материал в търговската мрежа. Може да има и някои по-твърди видове, но те не се отглеждат и няма как да бъдат тествани. Дървеният материал от Allocasuarina luehmannii е достатъчно твърд и въпреки че има различни приложения, той е много скъп и рядък.
Но значи ли това, че е по-твърд от стоманата?
Е, не значи точно това.
В известен смисъл този материал е абразивен, но резултатите от тази твърдост се проявяват само понякога. Мислете за това като за кухненските си ножове. Никога не режете с тях нещо по-твърдо, отколкото неръждаемата стомана, от която са изработени остриетата им, но ножовете така или иначе се изхабяват. Всъщност тази скала на Янка може да ни помогне за сравнение с други метали.
Докато Allocasuarina luehmannii е далеч от твърдостта на стоманата, то дървесината му е значително по-твърда от алуминия. Докато твърдостта на желязото е 22,5 хиляди нютона, алуминият е твърд само 15 хиляди нютона. Разбира се, това зависи от класа на алуминия, но като цяло Allocasuarina luehmannii е по-твърд. Това не е чак толкова голяма изненада – алуминият е доста мек метал. Lignum vitae, друга много твърда дървесина, достигаща 20 хиляди нютона, при не много научен тест се оказала по-твърда от алуминия и месинга.
Превод: Светослава Петкова-Дишкова
Източник: TechnologyOrg
Текста чете: Инес Райчева
„Здравейте. Казвам се Стивън Хокинг, аз съм физик, космолог и нещо като мечтател. Не мога да се движа и говоря през компютър, но в ума си аз съм свободен.“
Целият текст тук:
Този текст е изчетен по проекта REFRESH за Нощта на учените
Повече за конкурса и Нощта на учените вижте тук – https://nauka.bg/night/
Ново изследване на астрофизици от Университета в Кент разкрива жизненоважната роля, която играе рециклирането при формирането на живота в нашата Вселена.
Изследвайки различните етапи от жизнения път на звездите и придобивайки нови знания за техния еволюционен цикъл, учените от Центъра за астрофизика и планетарни науки разкриха някои нови неща относно един решаващ етап от развитието на нашата Вселена. Техните проучвания показват как изхвърлената от звездите материя в момента на тяхната смърт, се рециклира, за да даде живот на нови звезди и планети.
Учените отдавна са наясно, че материалите, съставляващи човешкия живот, не са присъствали в самото начало на формирането на Вселената. Елементи като въглерод и кислород се образуват дълбоко във вътрешността на звездите и се освобождават, когато те избухват. Това, което не се знае, е какво се случва с тези материали при огромното мнозинство от звезди, които не експлодират и как след това тези материали се извличат, за да допринесат за развитието на нови планети и биосфери.
В своята статия „Numerical simulations of wind-driven protoplanetary nebulae – I. near-infrared emission”, публикувана в Кралското астрономическо общество на 12 септември тази година, професор Майкъл Смит и докторантът Игор Новиков, разкриват тази жизненоважна липсваща връзка. Като правят 2D моделиране на техния суперкомпютър Forge, който картографира образеца на светлина, излъчвана от звездите при различни условия на околната среда, изследователският екип успява да разбере как изхвърленият материал се пренася и смесва с междузвезден газ, образувайки нови астрономически обекти.
За първи път физиците симулирали в детайли формиране на протопланетарна мъглявина. Това са астрономически обекти, които се развиват по време на късната еволюция на една звезда. Учените моделирали обвивката от материали, която се освобождава с напредване възрастта на звездата. Тези обвивки образуват планетарни мъглявини или пръстеновидни облаци от газ и прах, които са видими в нощното небе.
Проучването разкрива как газът и енергията, изхвърляни от звездите, се връщат обратно във Вселената и под какви форми. Установено е, че елементите, произведени от умиращите звезди, се трансформират чрез процес на фрагментация и се рециклират в нови звезди и планети.
Проф. Смит заявява: ”Първоначално бяхме объркани от резултатите от нашите симулации. Трябваше да разберем какво се случва с изхвърлените обвивки на умиращите червени гиганти. Предположихме, че обвивките са временни, защото ако те останат непокътнати, животът не би бил възможен в нашата Вселена и нашите планети биха били незаети.”
„Обвивките не са еднородни. Повечето явно са студени и молекулярни. Те се разпадат под формата на изпъкнали пръсти и така губят целостта си. За разлика от тях, топлите атомни обвивки остават непокътнати. Това ни предоставя жизненоважни указания за това как въглеродът и другите материали се прехвърлят и използват повторно във Вселената ни. Нашата цивилизация съществува, когато генерирането на рециклиран материал е най-високо. Това вероятно не е случайно.”
Превод: Елена Страхилова
Източник: Science Daily
Скорошно проучване под ръководството на изследователи от Националния университет в Сингапур разкри, че хора, които редовно пият чай, имат по-добре организирани мозъчни области (и съответно са с по-добри когнитивни функции) в сравнение с хората, които не употребяват тази напитка. Откритието е направено след извършено проучване на невровизуалните данни на 36 възрастни индивиди.
„Нашите резултати предлагат първите доказателства за положителния ефект от пиенето на чай върху мозъчната структура и предполагат, че редовната консумация на чай оказва защитен ефект срещу забавянето на мозъчните функции, случващо се с напредването на възрастта”, обяснява ръководителят на екипа проф. Фенг Лей от Катедрата по психологическа медицина към Медицинското училище Йонг Лу Лин в Националния университет на Сингапур.
Изследването е проведено съвместно със сътрудници от Университета в Есекс и Университета Кеймбридж, а откритието е публикувано на 14 юни 2019 г. в научното списание Aging.
Ползи от редовния прием на чай
Минали проучвания показват, че пиенето на чай е полезно за човешкото здраве като положителните ефекти включват подобряване на настроението и профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Всъщност резултатите от проучване, проведено от проф. Фенг и публикувано през 2017 г., сочат, че ежедневната консумация на чай може да намали риска от когнитивен спад при възрастни хора с 50%.
След това откритие, проф. Фенг и екипът му допълнително изследват директния ефект на чая върху цялата мозъчна мрежа.
Изследователският екип набира 36-ма души над 60-годишна възраст и събира данни за тяхното здраве, начин на живот и психическо благосъстояние. Участниците също така трябвало да преминат невропсихологични тестове и ядрено-магнитен резонанс. Изследването протича между 2015 и 2018 година.
Анализирайки когнитивните резултати на участниците и ЯМР, учените установяват, че хората, които консумират зелен чай, чай от сорта улун или черен чай най-малко четири пъти седмично в продължение на около 25 години, имат по-добри показатели на мозъчните функции.
„Вземете за пример аналогията на пътния трафик – представете си областите на мозъка като дестинации, а връзките между мозъчните области като пътища. Когато пътната система е по-добре организирана, движението на превозните средства и на пътниците е по-ефективно и използва по-малко ресурси. По същия начин, когато връзките между мозъчните области са по-добре структурирани, обработката на информацията става по-ефективна”, обяснява проф. Фенг.
И добавя: „В предишните проучвания показахме, че пиещите чай имат по-добра когнитивна функция в сравнение с тези, които не консумират тази напитка. Сегашните резултати, свързани с мозъчната мрежа, косвено подкрепят предишните ни открития, като показват, че положителните ефекти от редовната консумация на чай са резултат от подобрена организация на мозъка, породена от предотвратяване на прекъсването на връзките между различните мозъчни области.”
Следваща стъпка в изследванията
Тъй като когнитивните резултати и организацията на мозъка са тясно свързани, са необходими повече изследвания, за да се разбере по-добре как функции като паметта възникват от мозъчните вериги, както и възможните интервенции за по-добро запазване на познанието по време на процеса на стареене. Доц. Фенг и екипът му планират да проучат ефектите от чая и биоактивните чаени съединения върху когнитивния спад.
Превод: Елена Страхилова
Източник: Science Daily
Текста чете: Кристин Иванова
На пръв поглед новопостроената къща на брега на река Метеган, провинция Нова Скотия в Канада, изглежда като всяка друга. Разполага с кухня, три спални, баня, покрив…
Но докато външният й вид е незабележим, конструкцията й е напълно уникална – компанията JD Composites я е изградила от над 600 000 рециклирани пластмасови бутилки.
Целият текст тук:
Едва ли бихте отгатнали, че тази къща е направена от пластмасови бутилки
Този текст е изчетен по проекта REFRESH за Нощта на учените
Повече за конкурса и Нощта на учените вижте тук – https://nauka.bg/night/
Резюме: Проектът NEC TM има за цел централизирането на всички двуезични езикови ресурси на страните от ЕС, както и популяризирането на технологиите за превод.
Ключови думи: CATTools, TM, TranslationMemory, технологии за превод, преводната памет, ЕС, държавите членки, публичната администрация
За да разберем защо е важен проектът NEC TM (NEC TM Data Project, https://www.nec-tm.eu/), е необходимо кратко въведение в технологиите за превод. За хората, които не се занимават професионално с преводи, ще обясним, че CATTools (от анг. Computer Assisted Translation Tools) са програми, които помагат на професионалните преводачи. Един от важните компоненти на тези инструменти е преводната памет (TM от анг. Translation Memory). Това е база данни, съдържаща предишни преводи, извършени с CAT програмата. При стандартизирани текстове преводната памет е много полезна, защото показва съвпаденията с предишни преводи и по този начин не е необходимо да се работи отначало. По този начин разходите за превод се намаляват, а скоростта на превода се увеличава.
На 23 септември 2019 г. в Загреб ще бъде представен проектът NEC TM. Проектът се реализира от Pangeanic, Ciklopea, Tilde и Държавния секретариат за цифров напредък на Испания и има за цел да събере, систематизира и централизира всички съществуващи двуезикови ресурси от национални преводачески поръчки в държавите членки на ЕС. Това ще направи ресурсите достъпни за публичната администрация на всички нива в ЕС.
Предимствата, които се очакват, са:
– Намаляване на разходите за превод в държавите членки на ЕС;
– Бъдещите доставчици на преводачески услуги ще се възползват от досегашната информация, събрана в преводните памети;
– Онлайн връзка с всяка национална версия на NEC TM;
– Приоритет ще бъдат страните с недостатъчно езикови ресурси.
Предвиждат се кампании за информираност, които ще запознаят публичната администрация на национално ниво с най-модерните технологии за компютърно подпомогнат превод и предимствата им пред досегашните методи на работа и съхранение на информация. Понастоящем договорите за превод не изискват преводаческите агенции да предоставят преводната памет на възложителя. Следователно администрациите в Европа губят ценни двуезикови, вече разработени, ресурси.
Данните от досегашните преводи ще бъдат категоризирани по области, свързан с eTranslation (системите за автоматичен превод, разработени от ЕК) и ELRC (EuropeanLanguageResourceCoordination). Разбира се, NEC TM ще може да се свързва към популярни инструменти за компютърно подпомогнат превод като Trados Studio, MemoQ, Memsource, OmegaT или MateCat.
До момента 10 държави членки участват в проекта NEC TM. България още не се е включила.
Космическите изчисления предполагат колко масивна може да бъде най-леката материална частица в природата
Неутрино, едни от най-странните фундаментални частици в природата, са почти безмасови – тук акцентът е върху почти. Беше прогнозирано, че са напълно безмасови, но преди около 20 години експериментите изненадващо установиха, че те имат някаква маса. Точно колко е тя, остана загадка. Сега ново изчисление въз основа на космологични наблюдения поставя горна граница на това колко тежко би могло да бъде най-лекото неутрино.
Има много странни неща покрай неутриното: неочакваното им тегло от една страна и това, че те рядко си взаимодействат с друга материя и във всеки момент милиарди от тях преминават през телата ни. Може би най-странният аспект на тези частици е тяхната склонност към смяна на идентичността, придвижвайки се между трите възможни вида. Всъщност именно наблюдението на тази способност за промяна на формата на първо място показва на учените, че трите вида неутрино трябва да имат различни маси – което разбира се означава, че всичките техни маси не могат да бъдат нула.
Учените отчаяно биха искали да знаят колко всъщност тежат, което би им дало изключително важна представа защо имат маса, имайки предвид, че както изглежда, не я придобиват по начина, по който това се случва при другите частици: чрез полето на Хигс (свързано с бозона на Хигс, открит през 2012 г.). „Разбирането защо частиците имат маса е нещо много фундаментално в начина, по който разбираме физиката“, казва физикът Джоузеф Формаджо от Масачузетския технологичен институт. „Това, което представлява неутрино, е възможността механизмът, който според нас поражда маси за всички частици, да не се прилага по някаква странна причина за неутрино. Намирам това за вълнуващо.“
Новата граница на масата идва от изчисление на суперкомпютър, което комбинира данни за разпределението на галактиките в цялата Вселена, остатъците от първата светлина, освободена след Големия взрив и измерванията на свръхнови, които отразяват скоростта на разширение на Космоса. Анализът също използва и лабораторни данни за неутрино, например измерване на скоростите, с които те превключват между видовете, за да се стигне до оценка на максималното тегло на най-малкия: 0,086 електрон волта или 0,00000000000000000000000000000000000015 кг. – което го прави поне шест милиона пъти по-лек от електрона.
„Това е наистина чудесно свършена работа“, казва Олга Мена от Института по корпускулярна физика в Испания, която е работила върху подобни изчисления. Андре де Гувея (André de Gouvêa), теоретичен физик от Северозападния университет, твърди: „Това е малко по-детайлен анализ на космологичните данни, отколкото са правени преди.“ Резултатите, предварително качени в arXiv.org, бяха публикувани на 22 август в Physical Review Letters (PRL). Друга граница, изчислена чрез подобни методи от физиците Шувик Рой Чудхури и Стив Ханестад, също беше наскоро публикувана на arXiv.org и сега е под партньорска проверка в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics.
Защо далечните измервания на галактики и свръхнови имат някакво отношение към масата на най-леката частица от материята във Вселената?
Тъй като неутриното, макар и с малки размери, има гравитационен ефект върху всичко останало, дори чрез малката си маса. Докато пътуват през космоса почти с бързината на светлината, те са склонни да изтеглят и други частици със себе си все така леко, което от своя страна води до цялостно замъгляване при разпространението на галактики в целия Космос. „Все едно, ако сте късогледи и свалите очилата си“, казва Артур Лурейро от University College London, първи автор на проучването PRL. „Те правят нещата неясни.“ И степента на тази неяснота може да ни каже каква маса има неутриното.
Оценката допълва други усилия за претегляне на неутрино, които са фокусирани върху лабораторни експерименти. Например, проект наречен Karlsruhe Tritium Neutrino (KATRIN), експеримент в Германия, има за цел да измери масата на неутрино чрез наблюдение на бета разпадания, при които неутронът се трансформира в протон чрез освобождаване на неутрино и електрон. Чрез внимателно измерване на енергията на електрона, учените могат да изведат масата на неутрино. За разлика от оценките, базирани на космологията, които включват несигурност от предположения за неизвестни като тъмната материя и тъмната енергия, този вид експеримент е по-директен. „Той прави най-малко предположения, но за съжаление, в момента е най-чувствителният“, казва Формаджо, който работи по KATRIN и подобни експерименти.
Трети клас проучвания търсят митичен процес на разпад, известен като „неутрино двоен бета-разпад“, при който два неутрона се трансформират в два протона, освобождавайки очакваните електрони, но не и съответните неутрино. Това явление би могло да се случи, ако неутрино се окажат собствени частици на техни партньори античастици – теоретична възможност, но все още далеч от фактите. Ако е така, излъчените два неутрино биха анихилирали взаимно, както правят всички двойки частици материя и антиматерия, когато се срещнат. Ако може да се измери двоен бета разпад без неутрино, силата на разпадането ще бъде пропорционална на най-леката маса на неутрино. Засега обаче в нито един експеримент това не е наблюдавано.
Липсващата част на теорията
В крайна сметка учените трябва да сравняват резултатите от всички тези различни методи. „Само чрез комбиниране на всички възможни начини за измерване на неутрино масата ще имаме краен и стабилен отговор“, казва Мена. Но ако оценките се различават, казват някои учени, още по-добре. „Вълнуващо е: Какво ще стане, ако направим измерване от космологията и получим отговор, който не е в съгласие с измерванията на физиката на частиците?“, казва де Гувея. „Това би било показателно за факта, че в тази картина има нещо, което просто не е наред. Може би има нещо нередно в нашето разбиране за ранната Вселена. Или може би има нещо необичайно в механизма за неутрино масите, като това масата да зависи от това къде се намирате или кога правите измерването. Звучи лудо, но е възможно.“
Дори и без доказателства за подобни чужди сценарии, намирането на надеждна оценка на масата на неутрино би тласнало физиката в нова посока. В стандартния модел на физиката на частиците, най-добрите изследователи на теорията, чиято задача е да опишат частиците и силите във Вселената, прогнозирали, че неутрино са безтегловни. Факт е, че те не дават възможност за разширяване на теорията. „Стандартният модел е една от най-прецизните теории, които човечеството е изграждало някога, но му липсва нещо. Намирането на липсващото парче за неутрино определено може да бъде ключът към разбирането какво е тъмна енергия и тъмна материя, защото те също не присъстват в стандартния модел“, казва Лурейро.
Космологичната част от отговора се очаква да е по-прецизна през следващото десетилетие, поради очакването за появата на нови телескопи. Европейският телескоп Евклид, например, ще подобри драстично точността на триизмерните космически карти след пускането му през 2022 г. А спектроскопичният инструмент за тъмна енергия (Dark Energy Spectroscopic Instrument – DESI) в Аризона скоро ще започне да изследва разстояния от 30 милиона галактики. И накрая, Големият синоптичен обзорен телескоп за изследвания (Large Synoptic Survey Telescope – LSST), който се строи в Чили, е проектиран да получава изображения от голяма площ на небето наведнъж. Той ще изобразява цялото небе на всеки няколко нощи, започвайки от 2022 г. „Всички са много развълнувани“, казва де Гувея, „защото в следващите близо пет години те би трябвало да имат чувствителност да открият нещо, т.е. те ще бъдат в състояние да направят наблюдение, а не просто определяне на граници.“
Превод: Светослава Петкова-Дишкова
Източник: Scientific American
Текста чете: Мартин Колев
Кои са най-пристрастяващите наркотици? Според различните изследователи, за потенциала на едно вещество да бъде пристрастяващо може да се съди по отношение на вредата, която то причинява, цената му на улицата, степента, до която то активира допаминовата система в мозъка, колко приятна е употребата му според хората, степента на абстиненция и колко лесно човек се пристрастява, след като го опита.
Целият текст тук:
Петте най-пристрастяващи субстанции и това, което причиняват на мозъка ви
Този текст е изчетен по проекта REFRESH за Нощта на учените
Повече за конкурса и Нощта на учените вижте тук – https://nauka.bg/night/
Университетът за национално и световно стопанство – София, обявява конкурси за:
професори по:
доценти по:
главни асистенти по:
всички със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в дирекция „Наука“, сектор „Научни съвети и конкурси“ при УНСС – София, кабинет 2038, тел. 02/81-95-390.
Медицинският университет – Пловдив, обявява конкурс за академична длъжност доцент в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1. Медицина, научна специалност „Кардиология“ към секция „Кардиология“, Първа катедра по вътрешни болести, за преподаването на английски език – един, със срок 2 месеца от обнародването на обявата в „Държавен вестник“. Справки и документи – в ректората, Научен отдел, бул. Васил Априлов 15А, 4002 Пловдив, тел. (032) 602 224; e-mail: nauchen. otdel@gmail.com.
Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) „Проф. д-р Г. Павлов“ – София, обявява конкурси за заемане на академични длъжности професор – един, и доцент – един, в област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.4. Ветеринарна медицина, научна специалност „Епизоотология, инфекциозни болести и профилактика на заразните заболявания по животните“, за нуждите на НДНИВМИ. Конкурсите са със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи за участие в конкурсите се подават в деловодството на НДНИВМИ – София, бул. Пенчо Славейков № 15. За справки – тел. 02/952 12 77 и на страницата на института: www.ndnivmi.bg.
Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ към Селскостопанската академия – София, обявява конкурс за заемане на академична длъжност главен асистент по професионално направление 6.2. Растителна защита, научна специалност „Растителна защита (фитопатология)“, за нуждите на отдел „Защита на растенията“ със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документите се подават в ЦУ на ССА – София, ул. Суходолска № 30, стая № 102, от 9 до 17 ч. За контакти: тел. 02/8127560, 02/8127580.
Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ“ – София, обявява конкурс за академична длъжност професор в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1. Медицина, научна специалност „Обща хирургия“, с допълнително изискване: кандидатите да притежават специалност „Гръдна хирургия“ за нуждите на Клиниката по хирургия и специалност „Неврология“ за нуждите на Клиниката по неврология. Подаване на документите – в канцеларията на болницата 2 месеца след обнародването в „Държавен вестник“ на адрес – София, бул. Княгиня Мария-Луиза № 108, ет. 4. За връзки: тел.: 02/932 24 85; 932 24 27.
Съставил материала: Камелия Димитрова
